ЛИЧНА ДРАМА: Срещнах истинската любов, когато бях бременна от друг

Когато забременях, с Виктор бяхме на 19 години. Познаваме се от детство, живеем в един квартал и през последните три години бяхме двойка. Нашите семейства знаеха, че се срещаме. Виктор често нощуваше у дома, а майка ми нямаше нищо против. Всички, включително и ние, бяхме убедени, че някой ден ще се оженим. Не сме планирали да имаме деца. Обмисляхме да завършим института, да си намерим работа, някак да си подредим първо живота. Научавайки, че съм бременна, изпаднах в шок. За разлика от мен, Виктор се зарадва, казвайки, че всичко ще е наред. Успокоена от думите му реших, че каквото и да става, няма да направя аборт. Родителите ми също не останаха възхитени, но се съгласиха да задържа бебето.

Мама дори предложи да живеем с нея, докато детето навърши годинка, а после да си потърсим квартира. Родителите на Виктор обещаха да ни помагат с наема, надявайки се, че не след дълго ще можем да се справяме и сами. Като цяло всичко вървеше добре и никой не можеше да си представи, че един хубав ден Виктор просто ще реши, че не иска да става баща. Бях в петия месец, когато започна да ми прилошава. Гадеше ми се, трудно ходех, защото ме болеше гърбът, бързо се уморявах и спах много. Животът ни престана да бъде толкова лесен, какъвто беше преди. Вече не можех да скитам с приятелки да купонясвам на нечие парти, на другия край на града. Виктор се ядосваше, понякога ме оставяше у дома и излизаше сам, прибирайки се на сутринта.

Ревнувах, тъй като знаех как завършват тези партита, на които присъстваха повече момичета, отколкото момчета. Виктор се обиждаше от съмненията ми и с раздразнение казваше, че съм станала твърде скучна. Всеки спор ни отдалечаваше все повече един от друг. Той дори не искаше да ме придружи на прегледите, за да видим как се развива бебето. В такива моменти се разплаквах, но сълзите ми го дразнеха още повече. Една сутрин, прибирайки се от поредното парти, Виктор заяви, че е осъзнал нещо: “ Не съм готов да имам дете. Направи аборт.“ Ако беше ме ударил, по-малко щеше да ме заболи. До ден днешен не съм преглътнала думите му. “ Какво говориш? Това е нашият син, той е живо същество и вероятно сега те чува. Имаш ли изобщо ум?“

Но Виктор беше взел категорично решение: или правя аборт, или се разделяме. Още същия ден се върна при родителите си, а аз останах сама. Мама ме утешаваше, доколкото можеше, казваше, че ще се справим и, че сега най-важно е здравето на бебето. Но как можех да бъда спокойна, щом с Виктор живеехме в съседни къщи и се виждахме почти всеки ден. Когато минавах покрай него, носейки в утробата си нашето дете, той се преструваше, че не ме вижда, а с времето спря и да ме поздравява. И всичко това се случваше пред нашите общи приятели. Исках да се скрия, да замина далеч, стига само никога повече да не го виждам.

Тогава моята приятелка, който постоянно си кореспондираше с чужденци и си търсеше съпруг в чужбина, ми предложи да се свържа с брачна агенция. Направих си красива фотосесия и честно разказах историята си в анкетата. Отчаяно следвах съветите й. Няколко мъже ми писаха, но бяха много по-възрастни от мен и въпреки че бяха готови да осиновят нероденото ми дете, ги отхвърлих като вариант. Все пак е по-добре да си самотна майка, отколкото да живееш с петдесетгодишен американец някъде в Тексас, даже и да е прекрасен човек. Един от „ухажорите“ ми, италианец, дори дойде да се срещнем лично. Беше хубав мъж, но ми се стори несериозен и прекратих отношенията си с него.

Оставаха няколко месеца до раждането и коремът ми видимо личеше. Виктор не само не участваше в живота ми, но и открито, точно пред очите ми, се виждаше с друга. Често ги забелязвах да вървят хванати ръка за ръка и весело да се смеят, докато аз носех тежки торби с хранителни стоки от супермаркета. Настроението ми постоянно беше сринато. Веднъж майка ми, опитвайки се да ме развесели по някакъв начин, ме покани в училището за новогодишния празник. Тя е учител по литература. Облякох единствената рокля, която все още ми ставаше и отидох само да зарадвам мама.

Ако знаех, че онзи ден ще промени живота ми, със сигурност нямаше да седя там с толкова тъжен вид. Но именно изражението на лицето ми привлече Андрей. “ Защо си толкова тъжна?“ – попита той. Усмихнах се насила и отговорих, че няма причина да се радвам. Така двамата се заговорихме. Оказа се, че Андрей преподава история и много уважава мама. В края на вечерта той се самопокани у дома на чай. Нямах нищо против, но не очаквах, че още утре ще го видя на прага на вратата ни.

Андрей дойде с торта и огромна кутия памперси. „Най-добрият подарък за бъдещите родители.“ Когато разбра, че ще бъда самотна майка, силно се изненада. Трудно му бе да осъзнае постъпката на Виктор. Оттогава учителят по история често ни гостуваше и винаги ми носеше плодове и разни дребни подаръци. Докато пиехме чай, двамата с мама обсъждаха училищни въпроси. Харесвах го, но се чудех дали идва у дома заради мен или защото искаше да си поговорят с майка ми по работа. Всичко ми се изясни, когато един ден ме причака в коридора и бързо ме целуна. Тогава осъзнах, че симпатиите ми са взаимни, и нямах търпение до следващата среща.

Месец преди да родя, най-накрая Андрей открито си призна, че е влюбен в мен. „Бих искал да бъда с теб, ако нямаш нищо против.“ Детето не го притесняваше, казваше, че винаги е мечтаел за син. “ А после ще си направим и момиченце“ – смееше се той. Когато бебето се роди, Андрей ни помагаше с каквото може. Пазаруваше, разхождаше сина ми с количката, докато аз чистих и готвих. Но въпреки че много се сближихме, продължавахме да живеем отделно. Събрахме се, щом Слави стана на шест месеца. Година по-късно се оженихме. Понякога срещам Виктор и винаги е с различно момиче. Той така и не пожела да види сина си и никога не е претендирал за бащински права. Радвам се, че момчето ми има истински любящ татко, а аз – достоен съпруг.

Източник: Лична Драма
Твоят коментар