ЛИЧНА ДРАМА: Срам ме е, че жена ми взима повече пари от мен

Случвало ли ви се е понякога да се чувствате толкова малък, че никой да не ви забелязва? Аз се чувствам точно така.

С моята Надя сме колеги от университета. Завършихме една и съща специалност и се оженихме веднага след дипломирането. После тя забременя и си остана вкъщи по майчинство, а аз ходех на работа. Взимах хубава заплата и нямахме никакви финансови проблеми. Докато си беше у дома с детето, Надя реши да запише магистратура и да вземе още една специалност. Аз не бях съгласен. Смятах, че е каприз и ще е излишно даване на пари. Бях убеден и че няма да може да обръща достатъчно внимание на сина ни. Все пак майчинството се дава точно за това, нали – да се грижиш за детето. Тя обаче направи каквото беше решила. Родителите й помогнаха с таксите, а майка й и моята майка поеха грижите за малкия. Така жена ми, освен икономика, завърши и компютърни науки. После си намери работа по специалността от магистратурата и бързо дръпна нагоре.

Няколко години по-късно мен ме съкратиха. Взимах обезщетение от бюрото по труда и обикалях като луд по фирмите, но никой не ме искаше. Поех домакинската работа и умирах от завист и срам, когато в края на месеца жена ми плащаше всичките сметки, включително и джиесема ми, и ми даваше пари да пазарувам. Когато ми ги подаваше, в погледа й четях насмешка и някаква надменност. А веднъж ми каза: „Видя ли, а ти беше против моята магистратура. Благодарение на нея живеем дори без твоята заплата.“ Сякаш ме удари с камшик и нарани мъжкото ми самолюбие.

Слава Богу, това мъчение свърши, защото един колега от университета ме взе във фирмата си. Но сега проблемът ми е друг. Надя взима заплата, за която аз не мога и да мечтая. Отново се чувствам сдъвкан и изплют, ала не мога да направя нищо. Мълча си. Сякаш не съм глава на семейство, а някакво нищожество.
Не търся съвет, нито подкрепа, просто ви благодаря, че прочетохте писмото ми.

Драго

Твоят коментар