ЛИЧНА ДРАМА: След смъртта му ме изгониха като куче на улицата

Съпругът ми почина млад и ме остави вдовица с две деца. По това време работех в завода на категория, затова се пенсионирах на 50 години. И тогава срещнах мъж, в когото се влюбих след толкова много време. Той беше внимателен, грижлив и с чувство за хумор.

Андрей имаше двама сина, които бяха вече достатъчни големи, за да поемат своя път в живота. Самият Андрей имаше бизнес, който му даваше стабилни доходи. Живееше самичък в голяма къща, в престижен квартал. Синовете му също имаха апартаменти и работа, която им позволяваше да живеят комфортно. Винаги, когато беше необходимо, Андрей им помагаше. Връзката ни вървеше добре и един той ми предложи да заживеем заедно в неговата голяма къща. Съгласих се. Напуснах родния си дом и се преместих при любимия ми мъж. И всичко щеше да бъде чудесно, ако не бяха синовете му, които ме посрещнаха с открита враждебност и омраза. При всяка възможност те се опитваха да ме унижат, давайки ми да разбера, че не приемат добре съжителството с баща им. Истината беше, че се страхуваха да не загубят наследството си. С течение на времето отношенията им с Андрей ставаха все по-лоши.

А аз все чаках кога Андрей ще ми направи официално предложение за брак. Съжителството ни продължаваше повече от две години, затова вярвах, че е време да го узаконим. И тогава Андрей получи инсулт. След инсулта не можеше да се движи, а от речта му нищо не се разбираше. Синовете му идваха понякога, но никога не попитаха с какво да ми помогнат в грижите за болния си баща. Укоряваха ме, че аз съм виновна за болестта на Андрей, и сега заслужавам сама да се мъча. Въпреки че ми беше много трудно, дори и за миг не помислих да го напусна, макар че чудесно осъзнавах, че в бъдеще нищо добро не ме очаква. Съвестта не ми позволяваше да го изоставя. Три години се грижих всеотдайно за Андрей и когато той почина, сърцето ми беше разбито.

Но когато се завърнах след погребението в къщата ни, открих, че вратата е заключена, а на двора беше захвърлена чанта с моя багаж и личните ми вещи. Прегледах съдържанието й и установих, че липсваха всички подаръци и дрехи, които Андрей ми беше купил: коженото палто, златните пръстени и някои бижута. Нямах друг избор, освен да се върна в моя малък апартамент. Но там се бяха нанесли дъщеря ми и зет ми и още от първия ден ми показаха, че не съм добре дошла в дома си. Съжителство ни беше нетърпимо и след няколко месеца, се видях принудена да замина на село при по-възрастната си сестра, която също е вдовица.Така заживяхме заедно, две възрастни и самотни жени.

Две години по-късно сестра ми почина и аз останах напълно сама. Дъщерите ми не се сещат за мен, не се обаждат дори за празниците или поне да видят дали съм още жива. Понякога нощем сънувам Андрей и ми се иска никога повече да не се събудя…

Източник и снимка: интернет

Твоят коментар