ЛИЧНА ДРАМА: Скъпо плати за последния си мерак

Дядо ми Атанас живя като смел и уважаван човек, но умря като голям будала. Беше среден на ръст, силен и подвижен. Още като дете баща му поверил грижите за овцете – около 200 на брой. Дядо ми не се отделял от тях и научил какво означава всяко тяхно движение и всяко блеене…

Селото ни е полупланинско и по онова време из чукарите върлувал разбойникът Баньо. Ограбвал хората, а парите и накитите – златни и сребърни, криел в някаква пещера. Забелязал малкото овчарче, отишъл при него и взел най-хубавите агнета. Дядо тръгнал след него и се молел да му ги остави. Баньо обаче го хванал, завързал крачолите му около глезените и ги напълнил до кръста с камъни – да не може да мръдне. Дядо плачел и хвърлял камък по камък. Като се отървал и от последния, прибрал стадото и се оплакал на баща си.

Не знам какво е станало после, но дядо се сдобил с малък пищов. Скрил го в пояса и пак подкарал овцете. След няколко дни разбойникът се появил отново. Приближил и попитал: „Ей, пишлигар, ще кротуваш ли, или пак да ти пълня гащите с камъни?“ Дядо ми мълчал. Онзи, убеден, че дядо ще трепери и ще слуша, започнал да подбира агнетата и да им връзва краката, а дядо приближил на една педя разстояние и извадил пищова – дан, дан, дан… Шест куршума изстрелял в сърцето. Докато Баньо разбере какво става, смъртта го отнесла. Дядо прибрал овцете в кошарата и тръгнал пеша към града, направо в полицейското управление. Влязъл и казал на дежурния, че е застрелял Баньо разбойника. Онзи го изгонил и му казал да не се прави на бабаит, защото ще яде бой. Дядо излязъл от управлението, но не си тръгнал, а седнал на една пейка – чакал да го повикат. След два часа същият дежурен го повикал: „Ей, момче, ела, ела…Ти наистина си му видял сметката на вагабонтина… Обадиха се от селото ти.“

От онзи момент всички в селото търсели дядо ми, когато се случвали страшни работи: змия да влезе в къщата, пор или невестулка да изядат пилетата, крадец да прескочи в двора. Дядо Атанас решавал всички проблеми и жените му се отплащали в натура. И то толкова често, че направо го разглезили и му станало навик. Ама годинките се навъртели, благодарните жени остарели, младите си намерили други защитници. Дядо остарял, ама мераците му – не.
Стояхме един ден на пейката пред къщата. Минаваха млади и хубави жени и дядо не пропусна нито една да закачи. Аз навеждах глава, а той невъзмутимо ги бъзикаше и ми обясняваше как ще си избере поредната любовница. Трябваше да разбера, че жените не признават лесно, когато харесват някого. За да ги предизвика, дядо намисли да си купи ковчег и да се престори на умрял. Щял да лежи, да се преструва и да наблюдава коя ще плаче за него. „Като я видя, каза, ще я награбя и ще й кажа, че и аз я обичам…“ Предупредих го, че ако скочи от ковчега и прегърне жената, тя ще умре от страх, сърцето й ще се пръсне. Той обаче ме успокои, че знаел как да я съживи.

С ужас очаквах дядо да се престори на умрял, но се случи друго. Имахме една съседка на около 40. Разправяха хората,че на никого не отказвала. Поискал си и дядо ми Атанас, макар че вече гонеше 80-те. Комшийката се съгласила, но поставила условие – дядо да си купи мотор, че да я води на скришни места и там на воля сладко да прегрешават. Разшил дюшека си дядо, извадил скритите пари, завързал ги в кърпата си и пеша тръгнал към града – да спести 2 лева за автобусен билет. Стигнал, купил мотора и се отбил да изпие една студена лимонада, преди да отпраши с новата машина към село. Изглежда много е бързал за комшийката, обърнал на екс лимонадата, запалил мотора, но… Нещо го стегнало сърцето… Паднал и умрял. С живота си плати за последния мерак. (За конкурса ”Историята, която не съм споделял/а пред никого”)

Наско

 „Лична драма“

Твоят коментар