ЛИЧНА ДРАМА: Свекърва ми се опитваше да ме убие с магии

Две години след брака ни родих прекрасно момченце, което кръстихме на баща ми. Татко е изключителен човек, помага ни с всичко, с което може и заради неговата бащина любов, решихме да направим жеста сина ни да носи неговото име. Решение, което озлоби още повече родителите на съпруга ми срещу мен. Вече не криеха омразата си, а я бълваха като змии. Когато сина ми стана на 7 години, съпруга ми реши да се преместим в града. Беше си намерил по-добре платена работа, а и искаше сина ни да учи в градски условия. От една страна одобрявах решението му, но от друга се страхувах, защото той искаше да се нанесем при родителите му.

Все пак го последвах, тръпнеща от ужас за предстоящата среща. Апартамента на свекърите е голям, освен стаята, в която те живеят, има още три празни стаи. Нас ни настаниха в най-малката, и едвам се разминавахме тримата. От пърия ден ми се даде да разбера, че в тази къща нямам права, а само задължения. Моите задължения бяха да поддържам чистота, а свекърва ми готвеше и разпределяше порциите на всички. Тя преценяше в колко часа ще седнем на масата и на кой колко храна да сипе.

Веднъж, на вечеря, забелязах, че порциите са с една по-малко. Съпруга ми попита на кого не е сипала храна, а тя просъска през зъби: „Жена ти да не малка, да си сипе сама!“

Аз също исках да готвя и да си сипвам сама храна, но нали свекървата ми беше забранила това! Разбрах, че съм нежелана на масата. На другия ден опитах да сготвя и скандала беше неизбежен. Тока съм хабяла, продуктите съм пропилявала, в тази къща тя решавала какво ще се готви, а вечер на масата за мен нямаше порция. Започнах да си купувам суха храна и да си крия тайно в гардероба между дрехите. Докато другите се хранеха заедно, аз преглъщах сухите залъци сама. Не исках да настройвам съпруга си срещу майка му и го лъжех, че не ми харесва да се храня с тях. Но той не беше глупава и виждаше истината и затова в знак на солидарност към мен, отказа да се храни с родителите си. Вечер сядахме тримата на малка масичка и се хранихме отделно от свекърите с това, което купувах от магазините. Положението не се издържаше и взехме решение да се изнесем на квартира. Тогава започна истинската война. Свекърва ми настройваше съпруга ми срещу мен и се мъчеше да го убеди да ме изпрати на село, а той и детето да живеят при нея.

Спря да се обръща към сина ми по име и го наричаше „момчето“, сякаш е чуждо дете

Един ден подреждах стаите, когато намерих моя снимка набучена с игли. Започнаха да ми изчезват дрехи, а под дюшека на леглото ни открих муска. Съвременна жена съм и не вярвам в магии, но се случи нещо, което ме накара да вярвам, че може би има някаква сила. Времето захладня и си извадих палтото от гардероба. Забелязах, че подплата му беше пришивана с конец различен от плата, и усещайки поредната простия на свекърва ми, разпрах шефа. Вътре открих коса и конци. Изхвърлих ги, ядосана, че хубавото ми палто се съсипва и забравих за случая. След няколко дни ми прилоша внезапно, схвана ми се кръстът и от носа ми потече кръв. Отидох на лекар веднага, но според него нямаше причина за безпокойство. Повече не можехме да живеем в този дом на омраза и агресия, и затова си намерихме квартира. Вече сме спокойни, готвя си без притеснение и си хапваме без някой да ни брои залъците. Атаките на свекърва ми обаче не спират. Продължава да обикаля ходжи и врачки, и често намираме пред вратата си различни боклуци. Благодарна съм, че Бог ни пази от тази зла жена, но се притеснявам докъде ще стигне болният й мозък.

Владислава

Твоят коментар