ЛИЧНА ДРАМА: Разбрах, че съм бременна един месец след смъртта на съпруга ми

Разбрах, че съм бременна един месец след смъртта на съпруга ми. По-късно лекарите казаха, че бебето ми няма никакви шаносве да оживее, но аз реших да се боря за живота на малката си дъщеря. Днес Соня е единствената ми радост и подкрепа, след като дори и най-близките ми обърнаха гръб. Преди години семейството ни беше сплотено и задружно. Всички живеехме в голямата къща на родителите ми. Аз работех в завод за производство на автомобили, а съпругът ми като товарач. Голямата ни мечта беше да имаме дете, но колкото и да опитвахме, не можех да зачена. Въпреки всичко бяхме щастливи, докато малката ми сестра не загина в трагичен инцидент. След смъртта й баба загуби здравия си разум и отказа да общува с нас. Притиснати от обстоятелствата, със съпруга ми Андрей бяхме принудени да си търсим нов дом.

Още не бях се възстановила от жестоката смърт на сестра ми, когато съдбата ми нанесе нов удар: Андрей почина внезапно от инфаркт… А месец по-късно разбрах, че съм бременна. Бяха трудни времена: нямах дом, парите ми стигаха само за прехрана, но въпреки лошото ми финансово положение, реших, че ще задържа детето. Това невинно същество беше единствената ми връзка с моя Андрей. Бременността отначало течеше добре, но заради всички сътресения, които преживях, дъщеря ми се роди преждевременно и тежише само 700 грама! . Лекарите казаха, че няма да живее повече от два дни, а един от тях ме посъветва да се стягам за погребение… Как можа да го каже? Това е моето момиче! Толкова години я чаках, а сега те я обричаха на смърт! Отказах да повярвам в безжалостната им присъда и реших, че ще се боря за живота й! Знаех, че ще бъде трудно, знаех, че е родена с патология и винаги ще остане инвалид, но не можех да направя друго!

От този ден започна една болезнена борба за всяка нейна глътка въздух. Няколко пъти Соня изпадна в кома. Налагаше се спешна и много скъпа операция, а аз нямах нужните средства. И тогава Бог ми изпрати ангел в лицето на непозната жена, която плати операцията. Не знам името на благодетелката си, защото тя пожела да остане анонимна. Винаги ще съм й благодарна, че ме подкрепи в този тежък момент, в който дори и най- близките ми обърнаха гръб. Днес дъщеря ми е на 5 години и може да си държи главата сама, освен това се храни самостоятелно. Обича да стои на компютъра и да разглежда видеклипове, с които се учи да разпознава цветове, числа и букви. За мен това е голяма победа!

Преди пет години в болницата лекарите ми казаха, че дъщеря ми ще умре. Въпреки мрачните им прогнози, Соня е жива и всеки ден се бори да се изправи на собствените си крака. Знам, че един ден тя ще проходи, а дотогава майчината ми любов ще я пази и закриля.

Твоят коментар