ЛИЧНА ДРАМА: Пребива ме пред децата

Когато бях млада, се чудех на жените, които казват, че мъжете им ги тормозят, но те не могат да си тръгнат. Е, сега вече ги разбирам. Въпреки унижението, обидата и страха, нямам изход от ужасната ситуация, в която се намирам. Ако някой ми подскаже какво да направя, ще съм му признателна.

Омъжих се за Красимир, защото бях влюбена в него. Може би и той ме обичаше по свой начин, щом прикриваше истинския си лик в началото на брака. Да, още тогава беше сприхав, ядосваше се за глупости, но не на мен, а на другите. За пръв път се уплаших от гнева му, когато изпадна в ярост, че малкият ни син рева цяла нощ от колики, които го измъчваха. Избухна, че на другия ден бил на работа, а аз не мога да успокоя едно бебе. Накрая се качи в колата и отиде да спи на хотел. Опитах се да го оправдая, накупих всякакви чайове за детето, по цяла нощ го носех на ръце, но през следващите два месеца Красимир често не се прибираше у дома под претекст, че синът ни пак нямало да му даде да се наспи. Слава Богу, че второто ни момченце не беше толкова ревливо. Въпреки това мъжът ми продължаваше да крещи и на децата, и на мен за щяло и нещяло. Обиждаше ме, че съм некадърна майка и домакиня, дори в леглото не ме бивало.

Никога няма да забравя първия път, когато ме удари! Вбеси се само защото съм купила не от любимата му бира, а друга. Добре, че децата вече бяха заспали и не станаха свидетели на тази случка. Тогава бяха на 3 и на 5 – твърде малки, за да приемат, че баща им е насилник. Сега обаче, няколко години по-късно, често виждат как ме пребива до смърт, оставяйки синини по лицето и тялото ми. Толкова е жесток, че не чува нито моите, нито техните молби да престане. Вече го мразя не само аз, а и синовете ни. Единствената ми утеха е, че поне на тях не посяга. Засега!
Всеки човек има достойнство и най-вече чувство за самосъхранение, които би трябвало да задействат. Но, повярвайте ми, има неща по-силни от тях. Първото е, че няма къде да отида с момчетата. Аз съм сирак от 12-годишна, а родителите ми не ми оставиха дом. Отгледа ме братовчедка на мама. А когато купувахме апартамента, в който живеем, Красимир ме убеди, че било по-добре да е на името на баща му, защото той ни даде голяма част от парите. Пък и нали бил единствен наследник, жилището пак щяло да е наше. Сега обаче при всеки скандал ме заплашва, че ще ни остави без покрив над главата. Не стига това, ами през годините, докато отгледам едното дете, а после и другото, дълго стоях без работа. Вече на 34 нямаше как да започна нещо по специалността. И сега продавам билети в едно кино. Получавам минимална заплата, с която не бих могла нито да нахраня, нито да облека децата, които са вече ученици и имат още толкова много потребности.

Красимир печели добре, родителите му получават високи пенсии и сме напълно зависими финансово от него. Най-голямата му гавра е, след като ме пребие като куче за пореден път, купува на децата нещо скъпо и желано. Те хем му се радват, хем са някак гузни и със свити сърца, дори не могат да се зарадват напълно. Но като си помисля, че ако се разведа, ще трябва и наем да плащам, навеждам глава и с примирение очаквам следващия юмрук. Защото това, което не мога да си представя, е да загубя синовете си, а съпругът ми със сигурност ще ми ги отнеме.

Напоследък имам и друг страх. След като виждат как ме бие баща им, дали те няма да приемат домашното насилие като нещо нормално. Питам се, когато пораснат, няма ли и те да станат като Красимир? Не бих искала да отгледам зверове като него. Ще се поболея от целия този тормоз, а се чувствам с вързани ръце. От никъде не виждам помощ и подкрепа. Затова реших тук да излея душата си.

Йорданка

Лича Драма

Твоят коментар