ЛИЧНА ДРАМА: Охладих мераците на шефа

Завърших икономика, изкарах курсове по стенография и машинопис, вземах и частни уроци по английски при една братовчедка на майка ми. Леля Лили беше невероятна жена. Разтропана, екстравагантна, три пъти разведена, имаше син само от първия брак, който живееше със съпругата си в Швеция. Обичаше ме като дъщеря и освен чуждия език ми преподаваше безплатно житейски уроци, които никога не забравих. Тя например ме съветваше, щом започна работа като секретарка, веднага да се ориентирам коя е дамата на сърцето на шефа ми. „Няма начин мъж, докопал шефския стол, да остане без любовница – твърдеше тя. – Сприятеляваш се с нея, ставаш й душеприказчик, даваш на началника си да разбере, че си вътре в играта им и отрязваш мераците му да си легне и с теб. Ако е умен, ще разбере, че ти му пазиш не само кабинета, но и задника. И ще те цени като дясната си ръка, а ти ще работиш и ще пееш!“

При три брака зад гърба си леля Лили сигурно е имала богат опит с мъжете, защото нещата се развиха точно така. Първо започнах като стенограф-протоколчик в колегиума (нещо като надзорен съвет) на едно министерство, но само след няколко месеца един от заместник-министрите ме покани за секретарка в кабинета си. Аз вече бях наясно не само „кой кой е“(who is who – както обичаше да казва леля Лили), но и кой с кого се чифтосва. Дори не се наложи аз да търся контакти с красивата специалистка от „Личен състав“. Тя дойде на проучване в кабинета да види що за птица съм, а аз – пак по съветите на „учителката“ си – я превзех с трогателна изповед за голямата си любов Мишо, с когото уж ще се женим. С две думи – шефът ми е последна грижа като мъж. След седмица вече бяхме приятелки и аз деликатно й подхвърлих, че се радвам на „дружбата“ им с шефа и че може да разчита на моята дискретност. От там нататък между нас вече нямаше тайни. В началото началникът ми хич не беше доволен, че съм в течение на връзката му, но скоро оцени удобството да го крия, когато двамата зафучат нанякъде със служебната кола в работно време. Страхуваше се не толкова от министъра и колегите си, колкото от скандал със своята съпруга, която бе и грозна, и ревнива.

Така изминаха няколко чудесни години. Работех много съвестно и всеотдайно, имах пълна свобода на действие, но пазех като цербер авторитета на кабинета. Вече бях щастливо омъжена, разбира се, не за измисления Мишо, когато съпругът на приятелката на шефа бе назначен на работа в чужбина и тя замина с него.

Един ден, докато пишех някаква докладна записка на машината, усетих ръката му на тила си – опитваше да разроши косата ми. Очаквах този момент, леля Лили ме беше подготвила. Извих деликатно глава, обърнах се с въртящия се стол и го погледнах с най-обезоръжаваща усмивка: „Шефе, толкова съм щастлива, че работя с теб, като роден баща си ми! Но и ти си късметлия с мен, нали? Знаеш, че няма друг, който би ти пазил така и гърба, и тайните? Все си мечтая да работим заедно до пенсия!!!“

Беше умен мъж, разбра накъде бия и повече не направи опит да ме сваля. През годините сменихме с него много кабинети в министерства и ведомства, сменяха се и дамите на сърцето му, но аз – вярното куче, бях до него.
Често съм си мислила как ли щях да се справя на младини без житейските съвети на леля Лили? Бог да я прости!

Малина

Твоят коментар