ЛИЧНА ДРАМА: Отказах да бъда играчка в ръцете на женения си любовник

Връзката със семеен мъж никога не завършва така, както сме си мечтали. Колко съдби са разбити, защото някоя влюбена жена е повярвала на неподходящия човек. Въпреки това, често забравяме болката, впускаме в търсене на „голямата“ любов, жадно улавяйки всеки миг надежда. Аз също не съм изключение. Днес дълбоко съжалявам, че подарих сърцето си на един мошеник. Когато се влюбих в Светлин, знаех, че е женен. Познавах недостатъците му, но отказвах да погледна реалността в очите. Затова се иска смелост, а аз я нямах. С гореща наивност реших, че той също е влюбен в мен и някой ден ще се разведе, за да бъдем заедно. Възторжено разказвах на приятелките си, че със Светлин сме едно цяло, казано накратко – сродни души.

Яд ме на самата себе си, че взех безсрамната му похотливост за любов. Но след три години заблуда, настъпи и моментът, в който свалих розовите си очила. Най-накрая осъзнах, че за женения си любовник не съм нищо по-различно от играчка, която му помага да оцелее в семейните кризи. Престанах да се страхувам, че ще го загубя и признах пред себе си, че неговите постоянни изчезвания „по работа“, липсата на внимание и празните му обещания, вече не ме удовлетворяват. Разбрах, че не искам повече да бъда жертва в тази връзка, да се подчинявам на капризите му, единствено от страх, че ще ме напусне.

Прекратих отношенията ни, но някъде в дълбините на душата ми, все още гореше въгленче любов. Надявах се, че Светлин ще се промени, очаквах, че няма да допусне да си тръгна. Но самовлюбеният нарцист прие охотно решението ми да се разделим и ми обърна гръб, сякаш никога не съм била в живота му. Не разбирам само едно: толкова ли му беше трудно да намери за раздяла поне една добра дума? Защо довчера ми се кълнеше в любов, а днес се държи като непознат? Жалко, че винаги обичаме тези, които не ни желаят и отхвърляме онези, които са готови да ни подарят сърцето и душата си!

Твоят коментар