ЛИЧНА ДРАМА: Останах без работа, без пари, без желание за живот

Обичах го, но отношенията ни понякога бяха много трудни. Той така и не прие сина ми от първият брак и за да има мир, изпратих детето при баба си. Сърцето ми се късаше от мъка. Дом така и не си построихме- строителите ни измамиха и изчезнаха с парите. Наложи се да изтеглим кредит, който изплащахме трудно. На всичкото отгоре, съпруга ми постоянно ми натякваше, че се срещам със сина си и му давам пари. Не му допадаше да заделям средства за детето ми. В работата също не ми вървеше и скоро ме уволниха. Тогава мъжа ми полудя. Пред близки се шегуваше, че ще му е по-добре без жена и ще бъде щастлив, ако остане вдовец. След уволнението ми се оказах в ситуация, в която нито имах пари, нито можех да виждам сина си, а съпруга ми постоянно бълваше отрова срещу мен.

Факта, че инвестирах всичките си пари в къщата му, не го трогваше ни най-малко. Последните два месеца минаха в кавги и обвинения. Отношенията ни стигнаха до степен, в която не можехме да се погледнем, без да се обидим. Една вечер чашата преля и в нощта на Бъдни вечер, аз си прерязах вените. Спасиха ме, но защо? Първоначално съпруга ми се опита да ме настани принудително в психиатрична клиника, а после подаде сигнал в полицията, че съм опасна за него. Стигна се дотам, че ме изгони и от вкъщи. И сега нямам дом, нямам пари, нямам работа, а съпруга ми е само по документи. Не виждам никаква възможност пред мен, освен една – да сложа край на живота си. Тогава сина ми ще получи пенсия, баба ми ще му стане опекун, а съпруга ми ще се успокои. Няма кой да ми помогне. Родителите ми са покойници, а приятелки нямам. Единствено смъртта, ще донесе спокойствие на близките ми.

Източник: labroclub.ru

Твоят коментар