ЛИЧНА ДРАМА: Обожавах да ме обсипва с банкноти в леглото

Когато го срещнах и той взе да ме ухажва и да ми се кълне в любов, знаех тези неща, не се съмнявах, че всичко е истина, но с парите и вниманието си той ме превзе. Не ме спряха и съветите на баща ми, който ми казваше: „Внимавай, Мария, захващаш се с бандит!“ Бях навършила 36 г. и влизах вече в графата на застарелите моми. Завършила съм консерваторията, пианистка съм, дъщеря на музикант. Преподавателите казваха, че имам голямо бъдеще, но съдбата ме върна в родния град, а в дълбоката провинция изкуството е последна грижа. Практичните хора гледат на нас като на някакви неудачници.
Тогава в живота ми се появи Милен, среден на ръст, с атлетична фигура, с нестандартно поведение. Не се смущаваше, че всички в града го мразят. Той пък ги презираше, че живеят по законите, но си броят стотинките за хляб. Не ми се нахвърли веднага, както бях чувала, че го правят богатите хора като него. Може би около месец излизахме заедно по ресторанти, галеше ме с поглед, чакаше търпеливо да възпламени страстта в тялото ми. Заведе ме в къщата си – истински дворец. Вече бях готова да се просна в леглото, но той не бързаше, докосваше ме нежно и обсипваше голото ми тяло с пари. Чак когато започнах да се гърча от страст и да стена, ме облада. Такъв секс не бях и сънувала. Не знам как издържа цялата нощ, може би вземаше някакви стимуланти, но не ми пукаше, за мен важно беше удоволствието.

Мислех, че ще ми се насити и ще ме зареже, но след няколко месеца той ми предложи брак. Оженихме се, роди ни се дъщеря. Минаха повече от две години, но меденият ни месец не свършваше. Милен често пътуваше в чужбина. Не се интересувах от бизнеса му, чаках го с нетърпение, за да се хвърлим в леглото. Обожавах да ме обсипва със спечелените банкноти. За мое нещастие идилията скоро свърши. Заловиха мъжа ми с голямо количество наркотици на излизане през границата. Започнаха дела, ревизии на фирмите му. Осъдиха го на 10 години затвор. Бях съсипана. Не знаех дали ще успея да го дочакам. Намирах работа на парче, но за малкия град напълно важи поговорката: „Музикант къща не храни.“

След като присъдата влезе в сила, ми разрешиха свиждане. Видях го за десетина минути. Въпреки всичко Милен беше оптимист, надяваше се да намалят присъдата му, да се върне и да започне отново. Успя да ми прошепне, че в къщата на родителите си има тайник и там е заделил пари за всеки случай, щели да стигнат за мен и детето, докато излезе от затвора. Посъветва ме да не спирам да работя, за да не будя подозрение, но да не се пресилвам.
Разделихме се, намерих скритите пачки, бях спокойна за оцеляването ни, но ме измъчваше мисълта, че това е проклятието на мръсните пари. Оттогава търся утеха в Бога. Моля го да ни прости греховете и да ни върне обикновеното човешко щастие – с по-малко пари, но с повече спокойствие.

Мария

Писмото е от печатното издание

снимка: интернет

Твоят коментар