ЛИЧНА ДРАМА: Не простих на майка си в последния й час, но сега живея с мисълта, че душата й се скита някъде болна и самотна, търсейки прошка от единственото си дете

Баща ми ни напусна, когато бях на шест години и от този ден за мен единствено се грижеше майка ми. Като самотен родител майка ми полагаше много усилия, за да ме възпита правилно, според нейните разбирания. Често възпитателните й методи завършваха с жесток бой, дори за най-дребните неща. Удряше ме зверски по ръцете, заради лоша оценка в училище, оскърбяваше ме, че съм глупава и некадърна като баща ми.

Израснах свито и уплашено дете. Понякога се скитах с часове по улиците, защото се страхувах да се прибера у дома. Веднъж събрах смелост и се оплаках на баща си от всекидневния тормоз, на който съм подложена. Не знам какво са говорили двамата, но след това видях баща си отново едва след две години. Отношението на майка ми към мен така и не се промени. Тя беше образована жена, мениджър на голяма фирма, може би затова постоянно ме ругаеше, че с подобни слаби оценки, от мен няма да излезе успешен човек. Дисциплината у дома беше желязна, а това според нея беше единственият начин да ме направи истински успешна личност.

Сега съм на 28 години и от две години майка ми не е между живите. Когато й поставиха диганозата – рак на панкреаса, тя до последно вярваше, че ще се излекува. Въпреки силната си вяра, майка ми почина в жестоки мъки. Преди смъртта си ми поиска прошка за всичко, което ми беше причинила. До сетния си час, майка ми вярваше, че е действала така единствено за мое добро. Но аз не й простих! Отвърнах глава от нея, зарязвайки я сама в последните й мигове. Тя ми съсипа психиката, съсипа ми детството, превърна живота ми в ад. Майка ми си отиде в мъки, без да получи моята прошка и без да има кой да й затвори очите за последен път.

Но сега съжалявам. Може би беше по-лесно да й простя, отколкото да живея с мисълта, че душата й се скита някъде болна и самотна, търсейки прошка от единственото си дете.

Източник: Лична Драма

Твоят коментар