Лична драма: На смъртния одър на мама намразих сестра си, а сега гасна

Оставиш ли омразата да те заслепи, един ден ще убие първо теб. Баща ми ни напусна веднага след раждането на по-малката ми сестра и замина да живее при любовницата си.

Бях на седем години и трудно приех обстоятелството, че вече не съм момичето на татко. Майка ми ни отгледа сама, с цената на много труд и лишения. Когато няколко години по-късно се разбра, че е болна от рак и не й остава дълго време да живее, първото нещо, което направи, беше да ме помоли да не изоставям Поля. От ранно детство по-малката ми сестра ми страдаше от захарен диабет, съпровождан с тежки хипогликемии, затова състоянието й изискваше всекидневни грижи. Но в онзи момент молбата на майка ми страшно ме ядоса. Дори на прага на смъртта, тя не се притесняваше за мен, а за Поля.

От този миг намразих сестра си, защото заради нея трябваше да обърна гръб на добре уредения си живот и да се върна у дома. В моите очи болната беше тежък и ненужен товар. Ненавиждах я дълбоко. Тя ми открадна личното пространство и правото на свобода. Тези чувства ме задушаваха, убиваха ме и ми пречеха да бъда щастлива. Съдбата обаче ме наказа за омразата и ненавистта. Никога няма да забравя онзи ден, в който загубих единствения си близък човек – по-малката ми сестра. Имах среща с приятеля си, затова бързах да свърша работа. От известно време Поля не се чувстваше добре: имаше сърцебиене, уморяваше се бързо, а на моменти изглеждаше неадекватна. Въпреки това я зарязах сама, защото копнеех да видя любимия си. Спомням си, че мобилният ми телефон звънна, но щом видях името на сестра ми на дисплея, веднага го изключих.

А когато се прибрах у дома, пред очите ми се разкри страшна гледка: Поля беше изпаднала в хипогликемична кома. Докато извикам Спешна помощ, тя почина в ръцете ми. Оттогава изминаха две години. Смъртта на сестра ми ми върна свободата и личния живот. Вече не трябваше да се грижа за нея и имах много повече време за себе си. И точно, когато с приятеля ми планирахме бъдещата ни сватба, внезапно ми прилоша. След поредица изследвания, лекарите установиха, че имам рак. Като мама. Днес се проклинам, че не отговорих на обаждането на Поля. Ако не бях такъв егоист, може би сестра ми щеше да е още жива, а аз нямаше да изживявам последните си дни и часове! Но оставиш ли омразата да те заслепи…

Твоят коментар