ЛИЧНА ДРАМА: Напиши на сина ми, че съм починала.

Преди много време един поет е казал, че най-голямата катастрофа е да бъдеш стар, болен, беден и едновременно сам. Неотдавна ми се наложи да посетя малко селце в Северна България. Бързо успях да си свърша работата, но точно преди да потегля обратно, от съседната къща излезе възрастна жена, която изглеждаше ужасно. Облечена в стари дрехи, с черна забрадка на главата, прекалено слаба, с немощен вид, тя се приближи до мен с несигурни стъпки, подпирайки се на кривия си бастун. Старицата ме изгледа продължително, сякаш искаше да ме прецени и изведнъж попита: “ Ти добър човек ли си?“

Замълчах, не знаех какво да отговоря. Без да изчака отговор, бабата продължи: “ Моля те, момче, напиши на сина ми, че съм умряла.“ В първия момент не разбрах какво ми казва, помислих, че съм я разбрал погрешно и че всъщност има предвид нещо друго, затова неуверено попитах: “ Искате да напиша, че сте болна?“ А тя отговори: „Не, синко! От сърце те умолявам, кажи, че съм умряла.“ Шокиран от молбата й, едва продължих: “ Бабо, мога само да спомена, че си болна. Нямам право да лъжа.“

Дочу се въздишка, а после по сбръчканите бузи се стекоха сълзи. “ Моля те, напиши, че съм мъртва. Така синът ми ще дойде и аз ще мога да го видя, преди наистина да умра. Безброй пъти съм го викала, но той забрави, че има майка.“ повтори тя. Състрадание и скръб нахлуха в мен. Колкото и да й съчувствах, не можех да й помогна. Плачейки с глас, старицата се обърна и потъна в буренясалия си двор. Никога не съм преживявал нещо по-тъжно. Въпреки че съм погребал много близки, мъката на безпомощната, стара и болна майка не може да бъде описана. Така е по селата. И никой не се интересува от истинската реалност, в която живеем.

Твоят коментар