Лична драма: Любимата ми остана инвалид и родителите ми не я приемат за снаха

Младостта е свързана с безгрижие, оптимизъм и много любовни трепети. Понякога обаче съдбата ни подлага на изпитания, които се оказват непреодолими препятствия за мнозина.

Бяха млади и безгрижни. Аз на 25, а Лиза на 20. Целият живот беше пред нас. През онази лятна утрин взех колата от баща си и с любимата ми се запътихме към езерото. Денят обещаваше да бъде чудесен. Предвкусвайки насладата от дългоочакваната почивка, двамата се шегувахме и се забавлявахме от сърце. Вятърът разрошваше косата на Лиза, и смеейки се, тя я приглаждаше отново. Усещах с цялото си същество любовни трепети.

„Ще й направя предложение. Точно днес. И родителите ми я харесват. Толкова е прекрасна.“ – мислех си аз. Изневиделица на пътя изскочи заек. Рязко натиснах спирачката, колата се завъртя в кръг и в следващия момент се забихме в стълб. Смътно си спомням виковете на Лиза. Пищеше от болка. Някой крещеше за линейка. После всичко потъна в мрак.

Дойдох на себе си в болницата. За щастие нямах сериозни поражения, но любимата ми беше много зле. Лекарите казаха, че ще остане инвалид. Времето спря да съществува за мен. Не се откъснах от леглото й, докато не отвори очи. Вкъщи съобщих на родителите си, че ще се оженя за Лиза. Майка ми се разплака, а брат ми и баща ми в един глас се развикаха, че съм си загубил ума. Защо ми трябвало да си съсипвам живота със саката жена. Младостта била пред мен, имало надежда да си намеря здраво момиче. Не повярвах на ушите си. Само преди два месеца наричаха Лиза своя дъщеря, а сега не искаха и да чуят за нея.

Събрах си багажа и се преместих в дома на любимата си. Щом ме видя на прага, майка й мълчаливо кимна и широко отвори вратата. Не й поисках прошка за катастрофата, просто ясно заявих: „Обичам я и ще бъда с нея до края на дните ни. Обещавам ви, че ще направя дъщеря ви много щастлива.“ От очите на възрастната жена потекоха сълзи. Година по-късно с Лиза се оженихме.

Днес в къщата ни има веселба. С близки и приятели празнуваме 30 години от сватбата ни. На другия край на масата стоят децата и внуците. Със съпругата ми остаряхме и побеляхме, но сме толкова щастливи. Какво като младостта ни вече е зад нас.

Твоят коментар