ЛИЧНА ДРАМА: Късно осъзнах, колко много обичам съпруга си

Изминаха три години от тежкия развод със съпруга ми. Едва сега разбрах, колко силно го обичам и едва ли ще намеря някой друг, който да го замени. Сега се разкайвам, но през всичките години, в които живяхме заедно, мислех съвсем различно. Нашата любов започна в началото на юношеството ни. Където и да отидех, каквото и да правех – той беше там. Ако си харесам някой млад мъж с дълга коса – той си пускаше такава. Ако кажех, че обичам бели рози – на следващия ден ги имах. Скучно ми беше със Сергей, но с времето се привързах към него и затова приех предложението му за брак. Просто исках да си намеря мъж и да се отърва от опеката на строгите ми родители.

По това време Сергей имаше проблеми в работата си – не им плащаха заплатите. От самото начало бракът ни тръгна зле. Да се намери добра работа в нашия град, се оказа много трудно и той замина да си търси препитание в чужд град. Прибираше се всеки петък, а в понеделник сутрин отново заминаваше. Аз карах тежка бременност и няколко месеца лежах в болницата. Уморени и измъчени от вечната липса на пари, скандалите между нас зачестиха. В един такъв спор, Сергей ме удари и в яда си, взех решение да го напусна.

След известно време се върнах при него, но бракът ни така и не потръгна. Преди три години се разведохме по съвместно съгласие. Родителите на бившия ми съпруг не губиха излишно време и му намериха друга жена – с дете, за която той се ожени. Когато разбрах, ми стана ужасно тъжно, защото през цялото време имах тайна надежда, че някой ден ще си върна съпруга. Но все пак осъзнавайки, че „животът не може да се върне назад“, започнах да си търся нов партньор. Надявах се, че може би една нова любов, ще успее да излекува нараненото ми сърце. Сега се срещам с добър и приятен мъж, но нямам никакви чувства към него. В ума ми е само моят Сергей. Не минава и ден, без да се сетя за него. Навярно Бог ме наказва, че не оцених това, което имах. Какво да правя сега, за да го върна обратно? Да му позвъня и да му кажа, че аз и синът му не можем да живеем без него? Че още го обичам? Или да страдам до края на живота си?

Източник: onaonline.ru

Твоят коментар