ЛИЧНА ДРАМА: Как се влюбих в гей

С Димо се запознахме в университета. Още на първата среща той ми направи много приятно впечатление: усмихнат, симпатичен, открит, мил и най-важното – умен. Особено ценя последното качество при мъжете. Димо обожаваше историята, интересуваше се от политика, с лекота говореше за основните проблеми на съвременната медицина и като цяло знаеше отговора на всеки въпрос. На всичкото отгоре се оказа страхотен разказвач на истории. Освен това рисуваше прекрасни картини и печелеше отлично от продажбата им. Общо взето нямаше как да не се влюбя в него. А и както ми се стори тогава, той също не остана безразличен към мен.

Прекарахме много време заедно, помагайки си взаимно да подготвим доклад за практиката. Беше топла пролет, а ние с Димо се разхождахме в парка, хапвахме, вечеряхме в ресторанта, а после, вървейки по алеята обсъждахме всички видове университетски въпроси. В негово присъствие изпитвах спокойствие, каквото никога не бях изпитвала с някой друг. Разказах му за проблемите ми в семейството (родителите ми се развеждаха), споделих болката от разочарованията в личния си живот (бившето ми гадже ме заряза с имейл след почти две години връзка). Димо силно се интересуваше от всички тези възходи и падения. В същото време говореше малко за себе си, но някак си не придавах значение на това.

След успешно завършения доклад, двамата продължихме да си общуваме. Лятото дойде, приятелите ми се разпръснаха и аз започнах да прекарвам повече време с Димо. Ходехме на партита, той дори ме научи да танцувам салса. Често си правехме пикници извън града и с удоволствие се излежавахме на слънце. Всичко това ми се струваше много романтично и бях уверена, че ме харесва, но се смущава да поеме инициативата. След една от нощните ни разходки, неусетно се озовахме в къщата му: верандата, звездите, опияняващото вино и наргиле си свършиха работата. Тази вечер се любехме. Не мога да кажа, че беше супер: едва няколко минути секс и никакво желание за повторение.

На следващата сутрин отново правихме секс по моя инициатива и отново всичко беше доста бързо и неловко. Винаги съм мислела, че в началния етап на връзката сексът трябва да е огнен, а не като на двойка с дълъг и скучен опит от съвместния живот. Въпреки това лошият секс не се отрази на любовта ми към Димо и все повече време прекарвах с него. Димо ме запозна с приятелите си, които ми се сториха интересни и креативни хора. Интересно защо ме представи с двусмислената дума „приятелка“. Не обсъждахме особено отношенията си помежду си, но изглежда, че всичко беше ясно: прекарвахме лятото заедно, а това значеше много. Наистина, сексът беше лош, но и твърде рядко се любехме, затова не се притеснявах особено.

Лятото свършваше и с Димо започнахме да си търсим работа. За мой късмет бързо се уредих в голяма компания, а той продължи да ходи на интервюта и рисуваше картини по поръчка. Работата ме завладя и не ми оставаше време да мисля за отношенията ни. Живеехме отделно, но се срещахме поне три пъти седмично. Леко ме дразнеше фактът, че рядко правим секс, но Димо изглежда беше доволен от ситуацията, затова и аз се примирих. На Нова година той замина с приятелите си за Тайланд. На мен не ми дадох отпуск и прекарах празника, прегърнала ридаещата си майка, полагайки неимоверени усилия да я успокоя, след раздялата с татко. Отвратителен старт на годината.

Димо се завърна от Тайланд отпочинал, загорял, в добро настроение. Отдавна не бях го виждала толкова щастлив. Самата аз се чувствах като изцеден лимон. Виждайки колко съм уморена, той ми предложи да се преместя при него за известно време, за да избягам от семейните проблеми. Възхитена си помислих, че най-накрая отношенията ни стават сериозни. Откъде можех да знам как ще приключи тази история? Димо беше започнал работа в една галерия и често отсъстваше. Веднъж ми се обади по мобилния и ме помоли да открия в компютъра му документ, който спешно да му изпратя. Тук искам да отбележа, че никога досега не бях ровила в телефона, таблета или компютъра му. Нямах причина да подозирам гаджето си и като цяло не бях ревнива и любопитна.

Ето как, когато незаинтересовано отворих лаптопа му, за да потърся нужния файл, внезапно се натъкнах на писмо от приятеля му Емил, озаглавено: „Тайланд е в нас.“ Автоматично кликнах върху бутона „отвори“ и открих онова, което предпочитам никога да не бях виждала: много недвусмислени снимки на Димо и Емил в джакузито. Освен тях имаше и снимки, на които се целуваха под светлината на неоновите лампи в някаква дискотека. Не повярвах веднага на очите си, реших, че това е някаква шега. Няколко пъти ги разгледах, за да се уверя, че не са инсценирани. На снимките имаше различни дати, доказващи, че двамата прекарват много време заедно като истинска двойка.

Между другото, познавах добре Емил, приятен и възпитан човек, начинаещ сценарист, преживял (според него) някаква тежка раздяла с приятелката си. Когато обаче се натъкнах на снимка, на която „приятелите“ се забавляваха на плажа, нервите ми не издържаха. Изтичах в банята и повърнах. После пуснах студения душ и стоях под него половин час, сякаш исках да измия мръсотията от себе си. След няколко часа Димо се прибра у дома. Имах само едно желание: да го хвана за сакото и да разтърся здравата. Вместо това застанах до вратата и директно го попитах:“ Гей ли си?“ Димо мълчеше. Празнотата в очите му ме накара да загубя самообладание: „Коя съм аз за теб?“ “ Ти си моя приятелка. Опитах, съжалявам.“ Той приличаше на пребито куче и внезапно изпитах съжаление към него. Същата вечер си събрах багажа и си тръгнах.

На следващата сутрин получих имейл с дълги обяснения от него. Димо признаваше, че съм най-доброто, което му се е случвало и че през всичките тези месеци се е чувствал спокоен с мен, и аз съм сродната му душа, но не може повече да ме лъже. Истината е, че харесва момчета и с Емил отдавна имали връзка. Въпреки че по принцип съм силен човек, това писмо ми срина самочувствието. Оказа се, че през цялото време Димо просто ме е търпял и докато сме правили секс, всъщност си е представял, че се люби с Емил. Не отговорих на имейла му, не се обадих по телефона и реших, че повече не искам да го виждам. Физически ми беше неприятно.

Аз сложих точка, но не и той. Една вечер Димо ме причака пред офиса, умолявайки ме да отидем в бара. Искаше да го изслушам, казвайки, че усеща тежест в гърдите си. Съгласих се и бях принудена три часа да слушам историята на живота му, докато се наливам с текила. Вероятно е мислил, че ще ме докосне с разказите си, но истината е, че ми беше страшно неприятно да го слушам. Не разбирах защо трябваше толкова време да ме заблуждава. Той е умен човек и ясно е осъзнал, че се влюбвам в него. Можеше откровено да ми признае сексуалните си предпочитания, а вместо това ме вкара в някаква глупава двойна игра. Вече не общувам с Димо. И не защото е гей, а заради лъжите, с които умишлено ме заблуждава шест месеца. Кой знае колко щеше да продължи още, ако не бях разкрила всичко.

Твоят коментар