ЛИЧНА ДРАМА: Изгубих любовта на живота си и най-добрия си приятел

Изминаха повече от 20 години, откакто с Диан бяхме децата, които си общуваха с радостна лекота. Още тогава усещах, че в него има нещо специално и рядко. Той беше най-добрият ми приятел, момчето, чието присъствие ми носеше утеха и удоволствие. Но ето че пораснахме и за един дълъг период от време се отдалечихме един от друг. Когато след години отново се срещнахме, разбрах, че Диан вече е семеен, затова пренебрегнах мисълта за всякаква възможност за романтика в бъдеще. Въпреки това старото ни приятелство бързо пламна и понякога тренирахме заедно във фитнеса, ходехме на плаж, или разхождахме кучето му в парка. Веднъж той ми сподели, че бракът му не върви и че никога не е обичал съпругата си. Развълнувана приех думите му като знак, че нещо може да се случи между нас.

fell-in-love-with-a-married-man

С течение на времето се влюбихме и неусетно прекрачихме много граници. Приятелят ми от детството разруши моралните ми бариери и спечели доверието ми. Диан ми разказваше подробности за себе си, които дори жена му не знаеше. Обикнах несъвършенството и уязвимостта му. Никога не съм мислила, че такава любов е възможна – онази, която идва само веднъж в живота на човек. Любовта, която ни вдъхва надежда, подлудява ни, оставяйки ни без дъх. Неговите недостатъци и несигурност бяха това, което ме накара да го обичам повече. Не съм и предполагала, че мога да се доверя на мъж по начина, по който му се доверих. Един от любимите ми спомени е как двамата се любим в къщата им, докато жена му е на работа. Бяхме толкова отдадени един на друг, че нищо друго нямаше значение.

И после той реши да напусне съпругата си. Каза ми, че ще прекараме остатъка от живота си заедно и ме помоли да му се доверя. Дни преди развода, Диан ме попари с новината, че не може да изостави семейството си. Страхуваше се да не загуби децата си и беше готов да пожертва щастието ни заради тях. Отказът му да се разведе, ме съсипа. Почувствах се използвана, предадена, глупава, засрамена. Самотата, която изпитвам, е непоносима – все едно не мога да дишам. Изгубих любовта на живота си и най-добрия си приятел. Диан ми липсва всеки ден. Понякога нощем усещам аромата на тялото му, виждам нахалната му усмивка и красиви кафяви очи. Усещам как топлината на мускулистите му ръце ме обгръща. Една част от мен мисли, че трябва да си тръгна. Друга обаче смята, че трябва да се боря за него – за нашата любов и да не приемам „не“ като отговор. Не мога да си представя, че мога да обичам някога така, както обичам женения си любовник.

Източник: Лична Драма

Твоят коментар