ЛИЧНА ДРАМА: За тях аз съм просто прислуга, която е длъжна да ражда наследници

В 9 клас, в средата на учебната година, родителите ми започнаха сериозно да говорят за брак. Тогава реших, че това са празни приказки, но много скоро след този разговор, те започнаха да ми избират жених. Всеки ден ме притискаха и изнудваха да напусна училище. Бях възпитана, че родителската дума е закон, затова нямах смелост да им възразя и тайно плачех в стаята си.

Настъпи зимната ваканция и един ден баща ми каза, че утре ще се запозная с бъдещия си съпруг. Той беше на 23 години, завършил полицейска академия и бъдещ полицай. Преди сватбата успях да го видя само веднъж, повече не ми позволиха. Родителите ми бяха щастливи, че ще имат зет от много уважавано семейство, с баща полицейски полковник.

Вече не можех да ходя на училище, защото подготовката по сватбата отнемаше цялото ми свободно време. Имах мечти да стана адвокат, да защитавам правата на хората, но, уви, вече не можеше и дума да става за това.

Сватбата се състоя през май същата година. От страна на жениха получихме зестра, а мама и леля, накичени в златни украшения, заплатиха всички разходи за сватбата. На тържеството присъстваха много роднини от страна на жениха, може би около 300 човека. От моя страна бяха поканени само близки и роднини, но приятелите ми не бяха добре дошли. Още същата вечер съпругът ми се напи и започна да ми се подиграва пред всички гости. За съжаление, с това мъките ми не приключиха, защото следваше първата брачна нощ.

След тържеството ме отведоха в дома на младоженеца. Лелите на съпруга ми бяха приготвили брачното ложе и ни оставиха насаме. Цяла вечер се страхувах от предстоящото и се надявах всичко да мине бързо и безболезнено. Следващите часове бяха кошмарни. Съпругът ми, който беше толкова пиян, че трудно се държеше на краката си, първо ме преби, а след това ме изнасили. Нищо не можех да направя, освен тихичко да плача.

На сутринта в стаята нахлуха лелите и грабнаха завивките, търсейки петна от кръв по тях, свидетелстващи, че съм девственица. Беше ми срамно и обидно.

Свекърва ми беше строга и намръщена жена. За всяка моя грешка ме наричаше идиотка и ме удряше по главата. Съпругът ми продължаваше да ме бие и насилва, когато вечер се прибираше пиян. Веднъж ме удари толкова силно, че залитнах и си блъснах главата в стената. Кръвта ми се стичаше по земята, а той най-спокойно излезе от стаята. Когато свекърва ми ме видя в този вид, единственото, което каза беше: „Какво лежиш на земята? Стани и почисти кръвта от стената!“ И никой не се сети да ме заведе на лекар.

Веднъж се оплаках на майка си, че страдам всеки ден, а тя ме „успокои“ с думите, че всички жени минават през това и трябва да се науча да търпя.

Месец по-късно научих, че съм бременна. Всички роднини бяха щастливи от новината и предвиждаха, че бебето ще е момче. За момиче и дума не можеше да става. По време на бременността, нищо не се промени. Продължавах да върша тежката домакинска работа и дори чистех на добитъка в обора. В петия месец имаше риск от спонтанен аборт и свекърва ми се принуди да ме остави да си почивам на легло. Три месеца по-късно, родих прекрасна дъщеря, която беше посрещната с всеобщо недоволство. След раждането продължих с тежката домашна работа. Шест месеца по-късно отново забременях, въпреки предупрежденията на лекарят, че е рисковано да имам друго дете толкова скоро след първото раждане.

За мое щастие, този път успях да износя детето си спокойно и след девет месеца родих момче. Цялата фамилия се отнасяше към него, сякаш е принц.

Беше ми обидно, заради дъщеря ми, която в нищо не беше виновна. Нея дори и не я забелязваха, че съществува. Когато след няколко месеца отново забремях, тайно от всички направих аборт. Слава Богу, бунтът ми остана незабелязан.

Изминаха 10 години, откакто съм в къщата на мъжа си. На 25 години съм и имам три деца. Отношението към мен през годините не се е променило. Съпругът ми продължава да пие и да ме бие, а свекърва ми се отнася към мен сякаш съм й враг.

За тях аз съм просто прислуга, която е длъжна да ражда наследници. Моля се на Бог, дъщеря ми да избегне моята съдба.

Източник и снимки: knews.kg

Твоят коментар