ЛИЧНА ДРАМА: За да забравя, че един изрод сексуално издевателства над мен, реших да стана проститутка

Преди пет години за 23-тия си рожден ден резервирах известно заведение и поканих близките ми приятели, братовчеди и техните партньори за празника. Купонът премина толкова забавно, че един приятел предложи да продължим партито в къщата на брат му Габриел. Въпреки че бях виждала няколко пъти домакина, не се познавахме лично. За него знаех, че е около 30 годишен, неженен и безработен. Някъде към 2 часа сутринта, се почувствах замаяна от алкохола и с последни сили намерих свободна стая, където да си почина. Почти бях задрямала, когато се стреснах от дрънченето на вратата на банята. Отворих очи и видях силуета на човек, който заплашително се наведе над мен. Беше Габриел. “ Затова си тук, нали?“ – тихо прошепна той. Зашеметяването ми се превърна в паника, щом осъзнах какво се опитва да направи. Преди да мога да реагирам, Габриел скъса роклята ми и свали бельото ми. От тежестта му не можех да помръдна. Опитах се да изкрещя, но той здраво притисна ръката си към устата ми, заглушавайки виковете ми. Навря езика си в устата ми, докато аз горчиво преглъщах сълзите си.

 

Тази нощ изродът ми открадна девствеността. После безцеремонно слезе от мен и клатушкайки се, напусна стаята. Зашеметена, но облекчена, че най-накрая ме остави, легнах на пода за няколко мига. Случилото се ми изглеждаше като лош сън – с изключение на факта, че ми останаха синини по ръцете и бедрата. Събрах каквото беше останало от дрехите ми и плачейки напуснах къщата. На другия ден се обадих на моя приятелка и й разказах всичко. Тя се уплаши и предложи да ме придружи до клиниката за преглед. Самата мисъл, че бих могла да забременея от онова чудовище, ме накара да повърна. За щастие по-късно тестът за бременност се оказа отрицателен. След изнасилването се опитах да се върна към предишния си начин на живот, но психологически не намерих сили в себе си. И тогава, в умопомрачението си реших, че ако някой иска да спи с мен, ще трябва да си плати. Всеки уикенд заставах пред един хотел и чаках мъжете да ме пожелаят. Някои нощи, за да не усещам как подмятат тялото ми, изпивах солидно количество алкохол. С парите си купувах дизайнерски чанти и обувки, които ми помагаха да се почувствам по-малко потисната.

 

Това положение продължи пет месеца. В края на краищата родителите ми забелязаха необичайното ми поведение и пожелаха да разговарят с мен. Пред топлите погледи на мама и татко не можах да се сдържа: разплаках се и им признах за онази злополучна нощ. Виждайки ме пред нервен срив, те ми предложиха да потърся професионална помощ. Бях диагностицирана с хронична депресия, както и с посттравматично стресово разстройство. Имайки предвид желанието ми да се самоубия, ме пренасочиха към терапевт от Института по психично здраве. Сега осъзнавам, че да бъда момиче на повикване е бил моят начин да се справя с вината, която подсъзнателно ме е измъчвала. Подозирам, че ако бях продължила с проституцията, най-вероятно наистина щях да се самоубия. Днес знам, че изнасилването никога не е по вина на жертвата. Въпреки това се налага да живея с болката, че Габриел остана ненаказан. Моят съвет към жените, които са били сексуално нападнати, е: Не крийте какво се е случило с вас. Говорете и най-важното – съобщете в полицията. Направете го заради вас и заради всички малтретирани и нещастни жени.

Източник: Лична Драма

Твоят коментар