ЛИЧНА ДРАМА: Заряза ме. Свършиха парите, свърши и любовта

Не съм свикнал да хленча и да подсмърчам като ученик, останал на поправителен, ама точно така се чувствам. Наистина за първи път се чувствам смазан, макар че съм на 32 г. и въпреки всичко, което съм преживял. Баща ми беше странен и лош. Имаше авторитет на сериозен човек – беше директор на най-голямата държавна фирма в града ни, много неща зависеха от него и доста хора му правеха мили очи. Той си падаше по ласкателите, но на малко от тях помагаше. Казваха, че е принципен, но всъщност беше алчен и без морал. Майка ми може би и досега щеше да търпи и него, и любовниците му, но когато станах на 16, разбрах какво прави извън дома ни. Приятелите ми показаха къде да го причакам, за да го видя с жената на заместник-директора. Станах и неволен свидетел как бие майка ми в спалнята, а тя хапе дрехи и чаршафи, за да не чуя виковете й. Тогава поставих условие: или той се маха, или аз. Баща ми се направи на благороден, взе си само дрехите от гардероба и се разкара. Градът онемя от кризата в брака на г-н Попов, но като не научи подробности, забрави.

Някъде по същото време аз се влюбих за първи път – Мери беше различна от барбитата, които се въртяха около мен. Свиреше на китара, ходеше с различни на цвят обувки, обличаше или широки панталони, в които мога да вляза и аз, или поли, които едва покриваха готиното й дупе. Тя беше сбъдната мечта – умна, навита и много секси. Покрай мен се запали по компютрите, кандидатствахме заедно и ни приеха информатика. После замина за седмица в Германия при баща си, но на връщане двамата катастрофираха и загинаха на място. Съдбата отново ми показа среден пръст. Смъртта на Мери разби света ми. Не можех да бъда студент без нея и пропуснах една година. После се отказах и от специалността, кандидатствах какво да е в техническия университет и започнах да уча телекомуникации. Нейната и моята майка все ми повтаряха, че животът продължава и че тя няма да ми прости, ако мъката ме провали. Излизах с разни момичета, с някои оставах за по-дълго, с други по за нощ и секс. Дълго не можех да се отърва от чувството, че съм гадняр и изневерявам на Мери.

Докато се появи Ади. Тя нищо не искаше от мен, беше готова да вземе от връзката ни толкова, колкото й давам. Не ме притискаше с въпроси, не ме караше да обещавам разни неща, не ми вдигаше скандали, когато я зарязвах по за няколко дни или за седмици. С нея беше спокойно, не правеше фасони, не ми въртеше номера и може би затова ми харесваше, където и да ходя, да се връщам при нея. Замислих се, че може би я обичам, когато попита дали не е време да заживеем заедно. Казах си, че сигурно има право – не може да й губя времето, а и няма закога да кръшкам и шикалкавя. На 28 г. от един мъж се очаква да е зрял и отговорен. Наехме си квартира, ремонтирахме я и я обзаведохме така, както Ади искаше. Имах хубава работа, взимах и допълнителни задачи, така че с парите се справяхме. Дори започнахме да говорим за дете, а моето единствено условие беше, ако е момиче, да я кръстим Мери. Като че ли от само себе си нещата се подреждаха.

Преди година и половина обаче започнаха моите проблеми със здравето. Болките в гърба ставаха все по-силни, направо непоносими, и дори силните лекарства не ме успокояваха. Започна ужасно ходене по мъките – доктори, снимки, скенери. Заговориха дори за операция. Тя изобщо не влизаше в плановете ми, да не говорим за дългия период на възстановяване след това. Очертаваше се половин година да съм в болнични, и то при добро стечение на обстоятелствата. Шефът ми изпадна в истерия, като чу, и предложи да работя от вкъщи. Обясних му, че проблемът не е в офиса, а в гърба ми, който ме принуждава да живея на жесток режим. Така и не се споразумяхме и бях принуден да напусна. Спестяванията, които имахме аз и майка ми, едва щяха да покрият операцията. Временно щяхме да караме на нейната заплата, което означаваше с Ади да освободим квартирата и да се приберем при нея. Жената, която уж беше готова на всичко за мен, взе да увърта, да отлага, да поставя условия, докато накрая ми заяви, че връзката ни явно е изчерпана и е най-добре да се разделим. Иначе казано, свършиха парите, свърши и любовта. С ума си разбирам, че колкото по-рано те зареже една жена, толкова по-добре. Сърцето ми обаче кърви – баща ми ме остави, Мери също, сега и Ади. Не мога да понеса толкова раздели.

Източник: Джони, Лична драма

Твоят коментар