ЛИЧНА ДРАМА: Заради болестта на съпруга ми съм принудена да започна работа в чужбина

Не след дълго ще замина на работа в чужбина и не знам кога отново ще видя семейството си. Откакто съпругът ми се разболя сериозно и се наложи сама да се грижа за семейството си, проблемите прииждат един през друг. Преди болестта му работех като обикновен учител за малка заплата. Мъжът ми също не печелеше много, но заедно ни беше по-лесно да обгрижваме трите си деца. Безкрайни пътувания до болници, натрупаните кредити и угрозата, че няма да оцелее, ме състариха с 20 години.

Болестта не отстъпваше, и когато спряха да ни дават заеми, реших, че не искам да погребвам любимия човек. Роднините предложиха да се разведем. Лекарите не обещаваха нищо добро, а една моя леля, уморена от постоянните ни молби за пари, директно ми заяви, че още съм млада и спокойно мога да си намеря друг мъж. Не се оплаквам, че съдбата е твърде безпощадна към мен. Просто съжалявам за децата си. Как да обясня на 14-годишния си син, че се налага да порасте без време?

Той и без това искаше да напусне училище, за да започне работа и да ни помага със сметките. Съпругът ми не вярва, че лечението му ще има резултат, а аз няма да се откажа да се боря за живота му. Най-много се притеснявам за дъщерите си – едната е на 9, другата на 7 години. Не мога да бъда близо до тях, да ги съветвам и закрилям. Няма да разбера, когато се влюбят. Знам, че с времето ще се отдалечат от нас и ще си станем непознати. Страхувам се, че никога няма да ми простят тази раздяла, но нямам друг избор.

Лична Драма

Твоят коментар