ЛИЧНА ДРАМА: Ето защо греховете на възрастните се плащат от децата им

Иван и Петя били млади и красиви. Много се обичали. Неговата майка обаче решила да го ожени за съседското момиче – едно на родителите си, богато и нямало с никого да дели имотите. Също като Иван – единствен на майка и баща. Били си тъкмо лика-прилика. Той опитал да защити любовта си, но така и не събрал смелост да каже на майка си най-важното – че Петя е бременна. Отстъпил пред настояването на родителите си и след три месеца се оженил за богатата дъщеря, макар че по нищо не можела да се мери с Петя. Тя пък заминала за големия град – сама, объркана, разочарована. С голяма болка в сърцето се питала как да постъпи, как да махне това дете, създадено с толкова любов. След кошмарните дни, които преживяла, късметът я споходил – срещнала човек, който я приел бременна. Петя настояла само за едно – никога да не я разпитва от кого е детето.

Петя упорствала и въпреки обратите в живота си не се отказала и сбъднала мечтата си да учи медицина. След време се върнала в родното си градче. Симпатичният й съпруг водел за ръка момиченце, красиво досущ като майка си. Когато един ден срещнала Иван, цялата изтръпнала, но се стегнала и отминала мълчаливо. Не искала да поглежда назад, да си спомня предателството на любимия мъж и да рови в старите рани. Но когато родителите на Петя остарели и се поболели, имали нужда от нейните грижи. Започнала още по-често да си идва, вече с две дъщери. Скоро след като баща й починал, и майка й си отишла от този свят. Петя сама поела и този удар – съпругът й бил в дълга командировка, а дъщерите на лагер от училище. Справила се мъжки с всичко около погребението, но понеже хората я уважавали и обичали, й помагали който с каквото може.

Когато решила да си тръгва, на вратата почукал Иван. Като го видяла, тя направо се олюляла, но се взела в ръце. Той я помолил да прегледа сина му – бил с много висока температура. Отишла и останала до детето, докато състоянието му се подобрило. После Иван я закарал до тях с колата си и за първи път след толкова години се разговорили. Той признал, че никога не е преставал да я обича, че тя е в сърцето му и сега. Петя пък го помолила да се закълне, че ще запази една тайна. След като го направил, тя му казала, че голямата й дъщеря Блага е негово дете. Той много страдал и дълбоко съжалявал, че са се разделили, че не се опълчил тогава на майка си, че предал и Петя, и любовта им.

Минали години, тайната била опазена. Децата им се познавали, общували и заедно пораснали. Един ден Петя разбрала, че Блага иска да се омъжи, и то за сина на Иван. Той мълчал, защото дал клетва. Петя се поболяла от тревога, била объркана, не знаела как да постъпи. Единствено била сигурна, че трябва да попречи на този брак. Мъжът й се чудел и не разбирал защо тя толкова категорично е против връзката на дъщеря си с онова момче. Но Петя така и не могла да предотврати женитбата. В крайна сметка се оженили полубрат и сестра.

Родило им се дете, но като станало на 3 години, починало. Тръгнала Петя по врачки, ходела къде ли не, търсела помощ. Не че се надявала на чудо – все пак била лекарка и знаела какви са последиците от такова кръвосмешение. Остаряла, побеляла, смалила се. Кошмарът продължил – Блага родила второ дете, но и то, като станало на три години, умряло. Третото преживяло до 5 години. Една врачка им дала надежда, че ако прескочи тази възраст, за него няма да има повече опасности. Но и третото им детенце не оцеляло.

Петя не могла да понесе напрежението, стреса, вината и се разболяла сериозно. Като усетила края си, поискала да остане сама с дъщеря си. Признала й всичко. Съжалила, че така и никога не разкрила тайната, дори когато трябвало да предотврати сватбата. Поискала прошка от Блага и я помолила да не ражда повече, да не се натоварва, да не се съсипва… Младата жена не могла да се примири с истината и също се поболяла. Преди и тя да си отиде от този свят, разказала всичко на сестра си: „Така е поискала съдбата, да бъда вечна мъченица… Не питай нищо повече. Ето, децата дойдоха да ме вземат. Време е да си отида при тях. Толкова ги обичах… А ти, когато раздаваш помен за мен, раздавай и за тях.“

Таня

Твоят коментар