ЛИЧНА ДРАМА: Дългият път от покварата до самотата

Отдавна завиждах на хармонията в семейството на Гита. Винаги усмихнати и гостоприемни, родителите й имаха всичко, до което аз не можех да се докосна. Гита често ме канеше да нощувам в дома й и имах възможност да наблюдавам как баща й се отнася към майка й. Изглеждаше много внимателен с нея, ухажваше я като истински джентълмен. По-късно осъзнах, че той не се различава от лъжливите мъже, търсещи временни удоволствия. Понякога случайно го улавях да спира поглед върху гърдите ми. Страхувах се да го гледам в очите, защото знаех, че там ще видя похотливи желания. И ето че настъпи нощта, която завинаги ме откъсна от детството и ме захвърли в бездната на покварата.

Майката на Гита се разболя и влезе в болница за лечение. Приятелката ми ме помоли да остана у тях. Когато тя заспа дълбоко, тихо се измъкнах от леглото и влязох в спалнята на родителите й. Щом ме видя по пижама, баща й бързо протегна ръце и ме притегли към себе си. Беше превъзбуден, готов да разкъса на парчета крехкото ми тяло. Като обезумял се нахвърли отгоре ми, без да му пука, че в съседната стая спи собствената му дъщеря.

На сутринта, докато Гита си взимаше душ, той ми подхвърли една банкнота, намигна ми и ясно ми даде да разбера, че тепърва ни очакват горещи нощи. Само че аз нямах намерение да продължавам авантюрата си с него. Исках единствено да се уверя, че и свестните съпрузи и бащи могат да си загубят акъла по сексапилна млада жена. За съжаление тръгнах по стъпките на мама. Предпочитах обвързани мъже, без значение дали са само сгодени или семейни, а след няколко нощи с тях си тръгвах. Важното за мен бе да ми плащат.

За пръв път изпитах истински чувства към Веско. Той живееше с майка си и не познаваше развратната природа на жени като мен. Верен, принципен, трудолюбив и отговорен, Веско ме накара да повярвам, че мога да бъда различна. Оженихме се набързо и още по-набързо се разведохме. Година след като родих дъщеря ни, брачният живот ми омръзна. Мислех си, че няма по-голяма скука от това, да се въртиш цял ден около печката и да гледаш бебе. А и свекървата постоянно вървеше след мен и ми досаждаше със съвети. На фона на цялата тази скука аз не можах да се привържа към дъщеря си.

Един ден не издържах, оставих я в ръцете на баба й, събрах си багажа и се върнах в родния дом. А там ме очакваше майка ми, която вече бе изгубила красотата си и не можеше да разчита на парите от случайно забърсани любовници. Сега аз трябваше да я издържам.

Малко след като навърших 45, мама се разболя и почина. Не се мъчи много – премина към онзи свят с лекотата, с която изживя целия си живот. Трудно преживях загубата й. Беше тъжно изпращане: до ковчега й бяхме само аз и доста по-младият ми любовник – Цветелин. Никой от нейните мъже не присъства. Дори дъщеря ми отказа да дойде, тъй като нямаше силна връзка с баба си. След смъртта й Цветелин се премести вкъщи. Въпреки че не беше майка за пример, аз искрено я обичах. Плачех неутешимо, а Цветелин ме прегръщаше и се кълнеше, че никога няма да ме остави. Повярвах му. Но точно като мама, и аз надебелях, по лицето ми се появиха бръчки, състарих се.

На 40-ия ден от смъртта й моят любим ме убеди да продадем апартамента и да си купим къща с басейн и голям двор. С подробности ми описваше каква романтика ни очаква там и колко спокойно ще си живеем двамата. Рисуваше ми невероятни картини – как ще стоим на хладно до басейна, хванати за ръка, и ще се радваме на огнения залез. Подмамена от сладките му думи, продадох жилището, той каза, че е намерил хубава къща и… Тук идилията свърши.

Една сутрин, като се събудих, разбрах, че Цветелин е изчезнал с парите от продажбата. На нощното шкафче бе оставил бележка само от два реда: „Дотук си, стара чанто! Подарих ти достатъчно от свежото си тяло и много време от младостта си. Сбогом!“

Останах напълно сама. Нямам работа, нямам мъже. Кой ще се хване с жена на моята възраст! Понякога ходя в града, обикалям заведенията и моля клиентите за дребни пари. Лъжа ги, че съм си изгубила портмонето. И изглеждам зле – небрежно облечена, напълно отчаяна. За щастие се намират добри хора, които ме съжаляват и ми дават по някой лев, но има груби и безсърдечни – гонят ме като куче. Знам, че нищо хубаво не ме очаква. Майка ми поне си отиде от този свят обичана – не от мъжете, с които преспиваше, а от дъщеря си. А мен кой ще изпрати в последния ми път, след като дори единственото си дете не успях да заобичам…

Ана
„Лична драма“

Твоят коментар