ЛИЧНА ДРАМА: Дори смъртта не ги раздели

Вярно, съдбата малко ни раздалечи – аз следвах и се омъжих в София, а той се върна в родния ни град като дипломиран лекар. Кариерата му се развиваше успешно, но личният живот куцаше. Нямах време да отскачам до нашите, затова пък все го канех у нас. Когато Стефан ни идваше на гости за ден-два, виждах колко е доволен да поиграе с племенниците си и ми ставаше тъжно, че няма свои хлапета. А той толкова обичаше децата, че специализира педиатрия. С моите момчета вършеше какви ли не щуротии, сякаш беше на тяхната възраст. А от познати чувах, че малките му пациенти го обожават. Заех се да разреша и този негов проблем. При поредното му гостуване организирах по обед в едно кафене сбирка на 4-5 свои съученички, които се бяха преместили в столицата, но все още не бяха се омъжили, и повиках батко спешно да ми донесе от вкъщи уж случайно забравения служебен джиесем. Момичетата го познаваха от детството ни, но не го бяха виждали десетина години и много му се зарадваха. Само дето почти всички стърчаха над него с по една глава. Деси успя да придума Стефан да остане с нас, а когато се разотивахме, тръгна в нашата посока. В един момент аз се направих, че от фирмата са ми възложили спешна задача, хванах такси и ги оставих да продължат сами. Нима можех да зная какво нещастие ги чака?!

Първо беше радостта – след месец батко се ожени за Деси. Оказа се, че още като ученици са се харесвали, но и двамата били толкова срамежливи, че не си казали нищо. След години страстта им избухна с невероятна сила – промени ги и външно, и вътрешно. Стефан сякаш порасна с два-три сантиметра, а Деси отслабна и някак се смали. Премести се при него и заживяха щастливо. Тя беше завършила английска филология, затова винаги го съпровождаше в командировките му като преводач и така видяха доста от света. След три години снаха ми забременя и нямаше по-щастлив мъж от батко. Към края на бременността обаче на Деси й откриха диабет, момченцето им се роди с увреждания и на десетия ден почина. Щом специалист като Стефан не го спаси, значи просто не е било възможно. Смъртта на тъй желаната рожба срина здравето и на двамата. Много скоро Деси мина на инсулин и изпадна в депресия, а батко получи алергия, която не само наруши съня му, но и затрудни работата му с пациентите. Децата се плашеха от него, а родителите започнаха да се съмняват в способностите му на лекар, дето не можеше да излекува дори себе си. Снаха ми получи и страхова невроза от открито пространство, а покрай нейното и своето страдание батко също се затвори вкъщи, пишеше учебници и научни доклади, но престана да пътува.

За да ги видим, трябваше да се организираме цялото семейство, а с порастването на синовете ни това се превръщаше в проблем. За десетата годишнина от сватбата на Стефан и Деси с мъжа ми се качихме на колата и по обед в неделя позвънихме на вратата им. Искахме да ги изненадаме, затова по време на вчерашния сутрешен разговор по скайпа не им споменахме, че ще ги посетим. Звъняхме дълго, никой не ни отвори обаче. Тогава набрах джиесемите им – пак нищо. Усетих как ми изби студена пот, а по гърба потече вадичка от лошо предчувствие. Натиснах звънеца на съседната врата, за да попитам за тях – жената не беше виждала брат ми от три дни. Зарових в чантата за резервния ключ от апартамента им и заедно с мъжа ми влязохме вътре. От миризмата на газ ми се подкосиха краката. Отворихме широко прозореца в хола и надзърнахме в спалнята.

На широкото легло видяхме неподвижните тела на Стефан и Деси, които лежаха прегърнати, облечени и обути. За малко да припадна! Стоях пред леглото, гледах ги и треперех. Мъжът ми ме прегърна и ми подаде плик с моето име, който беше взел от тоалетната масичка. Вътре имаше прощално писмо. В него батко се извиняваше за проблемите, които ни предстояха заради решението им да сложат край на мъките си. Молеше да ги погребем заедно. Така и направихме. То и разделянето на вкочанените им тела щеше да е кощунство и към любовта им, и към паметта за краткотрайното им щастие.

Магда

Лична Драма

 

Твоят коментар