ЛИЧНА ДРАМА: Да родиш след 40 години, не е толкова страшно

Ние, жените, сме странни хора. Винаги нещо не ни достига. По-голямата част от живота ми измина много добре: изградих кариера, купих си хубава къща, имах възможности да почивам зад граница, накрая създадох и добро семейство. Синът ми порасна, ожени се и сега живее отделно. На мен ми оставаше да живея единствено за себе си и да се наслаждавам на живота. И точно в този момент осъзнах, че всичко ми е прекалено предсказуемо и стабилно, та чак плашещо.

Всеки от нас посреща Новата година с надежди и мечти. А какво обикновено си пожелаваме? Просперитет и успехи в работата, за да имаме възможност да отгледаме здрави и добре образовани деца. Но тези мои желания вече успяха да се сбъднат. Затова на прага на Новата година вместо обичайната фраза „пари, работа, здраве“, затворих очи и произнесох: “ Господи, промени живота ми, но не така, както аз искам, а както Ти намериш за добре!“ Тайно се надявах да си намеря нова работа, нова родина, а защо не и нов съпруг.

И Вселената чу молбата ми и я изпълни, но по свой начин …

Когато сте „малко повече от четиридесет“, някои промени в организма се възприемат като „климактериумът те е навестил“. Но когато се събудиш една лятна сутрин и изтичаш в тоалетната, за да повърнеш, един глас в главата ти настойчиво крещи: “ Здравей, мамо. Аз съм бъдещата ти дъщеря.“.

“ Това не може да бъде!“ – гониш гласа от главата си и бързаш към аптеката за тест за бременност. Няколко минути по-късно изумена гледаш двете черти. Седнах на пейката и се разревах. Случаен мъж ме попита защо ридая, а аз му показах теста и отново заплаках. Реакцията на непознатия мъж беше изненадваща. Той се засмя, седна до мен и ми каза, че винаги е мечтал да има дъщеря, която ще се казва Мария. Така, без да знае, мъжът даде име на бъдещото ми дете.

Един ден ми се обади медицинската сестра от клиниката и поиска незабавно да се явя на преглед. „Имате много лоши показатели“ – заговорнически каза тя. Естествено, веднага хукнах към лекаря. След дълго колебание, той бутна очилата си надолу към носа, погледна ме съчувствено и каза: “ Детето ти ще има Даун. И резултатите от скрининга го показват.“ Не знам какво изпитва човек, който е ударен с дъска по главата, но думите на лекаря бяха точно като удар. Сякаш бях в непрогледна мъгла. Чувах как докторът ме съветва, че мога да оставя детето в дом, или пък да се отърва от него, докато имам възможност.

С една дума – на нашата държава изродчета не й трябват.

Последната му фраза страшно ме вбеси: „Моето дете не е изрод!“ Но докторът продължи да мята още някакви изследвания, съветвайки ме да се прибера сега вкъщи, а утре да отида, за да прекъснем бременността „по медицински причини“. На излизане от стаята си сложих очилата, защото не исках хората да виждат сълзите ми. Вкъщи разгледах цялата налична информация в интернет за рисковете да родиш дете с Даун. По данните, които изчетох, аз би трябвало да родя съвсем здраво дете. Оказа се, че моят лекар е поставил диагнозата, защото съм „стара“ и защото след четиридесет години има повече риск за генетични аномалии. Няма да ви разказвам за последвалия скандал с доктора, но няколко месеца по-късно родих дъщеря си Мария. С бяла кожа и черни коси, с мощен рев детето ми заяви, че е дошла на този свят. Когато лекарят каза: „Имате страхотно момиче. Напълно здрава е.“, майчиното ми сърце се изпълни с Любов.

„О, имате внучка, поздравления!“

Колко често чувах тези думи. Приятели и съученици не можеха да повярват, че бебето, което бутам в количката е моя дъщеря. Неведнъж зад гърба ми ме наричаха „стара глупачка“. Но аз не се чувствам нито стара, нито глупава, напротив: радвам се, че станах майка на тези години.

Един малък човек може да промени целия ти живот. Да имаш бебе на 20 и после да родиш отново на 40, е съвсем различно. Друг подход към образованието, отговорността е различна. Промених отношението си и към самата себе си: сега имам бебе и нямам право да изглеждам като бабичка в очите на хората. Щастлива съм, че съдбата ми подари още един шанс да стана майка. Възможността да видиш първите стъпки, да чуеш първите му думи – това е невероятно изживяване. Невъзможно е да се предаде с думи усещането, когато две малки ръчички нежно обвият шията ти. Някои хора преполагаха, че понеже децата ми имат огромна възрастова разлика от 23 години, сигурно ще им бъде трудно да общуват помежду си. Моята сестра е по-малка от мен с 20 години, но въпреки това двете се разбираме чудесно. Уверена съм, че и синът ми ще намери общ език с малката си сестра.

Наскоро ме поканиха да заснема история за това, колко е страхотно да бъдеш майка след 40 години. Отказах. Всяка жена сама трябва да реши дали да предприеме тази стъпка. За някои да имаш дете на тези години е подарък от съдбата, но за други – тежък товар.

Твоят коментар