ЛИЧНА ДРАМА: Греховна нощ ме раздели с най-добрата ми приятелка и съпруга ми

Не знам как се случи всичко. Или по-скоро не разбирам как изобщо можа да се случи. Как това доведе семейството ни до развод? Но през онази вечер нищо не предвещаваше бурята, която наближаваше. На гости ми дойде приятелка от детските години. С нея ходехме заедно на детска градина, заедно тръгнахме и на училище и накрая пак заедно завършихме института. И тогава животът на всяка от нас пое по свой собствен път. Аз се омъжих за голямата си любов и вече 20 години сме семейство. Надя също се омъжи и замина със съпруга си в друг град, но преди 5 години се разведе. Два пъти годишно приятелката ми идваше на гости при старите си родители. По различни причини все не успявахме да се срещнем отново. Но миналата година един след друг починаха и майка й, и баща й, затова Надя реши да се завърне в родния си край. Така най-накрая, след толкова години, двете отново се събрахме. В нейна чест отрупах масата с отбрани ястия и питиета. След вечеря двете стояхме на дивана, държахме се за ръце и отпивахме от втората бутилка шампанско. Припомняхме си детството, младостта, веселите моменти и се смеехме на глас. След като изпихме втората бутилка шампанско, съпругът ми донесе друга и седна между двете на дивана. Атмосферата беше толкова спокойна, уютна, предразполагаща към греховна нощ.

И тогава се случи онова, което сега ме кара да умирам от срам… Не мога да забравя спомена, как съпругът ми държи в ръцете си друга жена. Не мога и да забравя, как чуждата жена целува мъжа ми. Не мога да им простя. Не мога и на себе си да простя, че позволих това да се случи. Но тогава всичко беше толкова различно.

Приятелката си тръгна на следващия ден. Надя напусна тихо, без да каже довиждане. Мисля, че и тя също се срамува от нашата слабост. С нея вече не сме близки. Дълго време с мъжа ми не можахме да се погледнем в очите. После решихме да забравим случилото се и да продължим напред. Но не се получи. Сега двамата сме пред развод. Семейството ни не е онова, което беше. И двамата стигнахме до заключението, че трябва да се разведем. И може би, с течение на времето, спомените ще избледнят, макар че ми се струва малко вероятно.

Източник: anonimusi.livejournal.com

Твоят коментар