ЛИЧНА ДРАМА: Господ си знае работата

Скъпи приятели, искам да ви разкажа как човек намира щастието си. При това понякога по най-щурия, странен и неочакван начин.

Лежах, втренчила поглед в нищото. Без мечти, желания и надежди. Смъртта ме победи. Набързо отне всичките ми роднини. Не пожали и бащата на децата ми. На 48 г. съм, а имам само тях, да са ми живи и здрави.
Имам и самотата си. Опитвам се да си заповядам: Стани, вземи душ, направи си горчиво кафе, сложи си грим… Не забравяй и маската на непукизъм! После излязох. Започвам предложена ми временна работа – само нощни 12-15 часови смени. Мръсна, миришеща, непрестижна, но пък няма да съм сама.

Вече не рева, дори отново се научих да се смея, както преди. Явно е трябвало да попадна тук.
Телефонът ми звънна. Часът е 23. В слушалката чух: „Маминко, ще ти дам цялата си заплата. Аз и батко те молим да се махнеш от тази работа. Обичаме те.“ Отговорих му: „Синко, животът си бих дала за вас и аз ви обичам, но ще остана. Няма лоша работа. А сега заспивай, радост моя!“

Младото момиче, което решаваше кръстословица наблизо, впери поглед в мен, а от очите му се търкулнаха сълзи. Чула разговора, ми каза, че децата ми са щастливи, че ме имат. Пък тя си нямала никого. Била сама в този свят. А толкова искала някой да я обича…

Придърпах я до печката да се сгрее. Якенцето й е тъничко, трепери. А тя продължи да ми разказва. Била на 10, когато починал баща й. Майка й си намерила любовник, не я искали. Започнала да работи от малка, понякога не й плащали. Нямала пари за свой дом. Всичко, което притежавала, било в чантата й. Спяла при приятелка, но тя се омъжила. От 3 дни била по гари и автогари. Страхувала се. Хълцаше и нареждаше. И аз, която до преди дни бях нещастна, й наредих: Млъкни! Престани! Събуди се! Млада си, хубава си. Търси в обявите за запознанства!

Младата ми колежка запрелиства „Лична драма“. По едно време извика – намерих! От Русе е! Веднага започнах да набирам номера, а тя ме спря. Беше 3 часа през нощта. Засмях се – какво от това? Чух сънен мъжки глас. Казах му „Добро утро!“ и че го събуждам с добра новина. Съпругата, която търси, го очаква, да дойде да си я вземе. Попита ме как изглежда, отговорих му – с 2 ръце, 2 крака, с плачещи очи, които в момента се смеят. Тя е просто жена. Отговори, че тръгва веднага, а двете с колежката започнахме да се смеем. Почувствах се като кандидатка за „Оскар“, блестящо изпълнила ролята си.

Момичето се изкъпа, сложи лек грим. Миглите й са дълги като на кукла. Красива е. А на мен сърцето и усмивката ми замръзнаха, макар че не се издадох пред нея. Какво направих? Кой ли ще дойде? Какъв е? Съдба! Реших, че няма да я дам. Ще й помогна, докато си стъпи на краката. Той и без това закъсняваше, а куклата заспа, както си седеше на стола. И не се събуди, когато вратата се отвори. Влязоха жена и двама млади мъже. Познах ги по търсещите погледи. Единият ми обясни, че е взел жената, за да не изплашат момичето. Смееха се, гушкаха се. И те се запознали по обява.
Обърнах се към високото, синеоко момче. Хубаво е. Явно то търсеше съпруга, както е написало в обявата. Искаше ми се да пищя от радост, но го попитах със сериозен тон откъде е. Отговори ми, че е от село Красен, Русенско. За секунди открихме общи познати. Попита ме какво да прави с момичето. Казах му – виж я. Послушай сърцето си! Каже ли ти „Да“, хващай я за ръка и я заведи у дома. Нахрани я, сложи я да спи сама. Не питай нищо.

Момичето отвори широко очи и скочи. Кафяви и сини очи се впиха едни в други. Той й протегна ръка, а тя ме погледна, поставяйки своята в неговата топла длан. Господ си знае работата! Да ги бяхте видели, създадени един за друг. Нямам думи. Тръгнаха. Държаха се здраво, не смееха да вдигнат очи и двамата изчервени. Сякаш забравиха за мен, но внезапно се върнаха. Прегърнаха ме и ме целунаха. Момчето каза: „Благодаря, че внесохте радост в дома ни! Тя ще е добре!“ Вече отдалечили се, момичето извика към мен: „Благодаря ти, майчице!“ Скрих сълзите си и им пожелавах да са живи и здрави.

След време ме поканиха да им стана кръстница на сватбата. Отказах им, скрих се. Нямах мъж за кръстник. Дълго плаках, а после си казах – защо пък и аз де не си потърся съпруг за кръстник на първата им рожба. Ами, това е. На 48 г. съм, 158 см, 68 кг., очите ми са синьо-зелени. Пуша, не пия, не готвя добре, не съм богата. Аз съм просто жена. Искам мъжът ми да е от Русе, да е без ангажименти, да има дом, в който да ме заведе. Не държа да е богат или красив, а да ми предложи сериозна връзка. Ще рискувам, стига да е толерантен, трезвомислещ, да ми подаде хапчето, когато ме боли глава. А на старини да ми е закрила и подкрепа, защото ще съм си го заслужила.

Твоят коментар