ЛИЧНА ДРАМА: Всичко в семейството ми се преобърна.. Не зная вече какво да правя….

Първата новина не ме стресна чак толкова много, тъй като така или иначе вече не се чувствах толкова добре на работното си място, но все пак да останеш без работа в днешно време е проблем. След това разбрах за болестта на баща ми и това ме ликвидира. Едно дете съм и с родителите ми сме много близки. Новината, че тати е болен от рак, ме потресе и хвърли в такъв ужас, че досега не мога да се оправя. Разбира се, споделих първо с приятелят си, от когото очаквах разбиране и съчувствие, но такова не открих. С ужас разбрах, че той е един голям егоист и че освен за себе си, не гледа никого и не се интересува от никой друг. Заради безхаберието му се разделих с него без съжаление. Тъжно ми е , липсва ми, но не мога да си позволя да остана с мъж, който не е до мен в трудните ми моменти. Животът не е само иху-аху, заведения и пози. В него има и проблеми и болести, ситуации, които трябва да се преодоляват заедно.

Заминах при родителите си и тримата започнахме ходене по мъките, болници, лекари, консултации. Сблъсках се с инатливия характер на баща си и отказа му да се лекува… Всички били некадърници и не си вършели работата. Правеше всичко на инат, каквото си иска без да иска мнението на майка ми и моето. А ние ровехме из интернет само и само, да намериме най-добрите специалисти, питахме навсякъде само и само, да намерим най-подходящото лечение, но не- баща ми е от старото поколение- ни се води, ни се кара. Оперираха го, изрязаха тумора, но той трябва да проведе лечение, което не желае да прави. Така му било добре, казва, че нищо му няма…

Не зная вече какво да правя…. Нямам грам сила да продължа напред, плаче ми се постоянно, чувствам се потисната и изиграна от съдбата. Заради целият този тормоз започнах всекидневно да получавам сърцебиене , да вдигам кръвно и да имам ускорен пулс, сякаш тичам или се занимавам със спорт. А съм само на 30. Просто изтрещях. Майка ми също получава нервни кризи, безпомощна пред създалата се ситуация. А аз съм надалеч, не живея с тях от много години. Чуваме се всеки ден, но това вместо да помага ме натоварва още повече и имам чувството, че ще се пръсна.

А до миналата година имах всичко- здраво семейство, любов, работа и пътувах много. Сега, само за няколко месеца всичко се преобърна и не знам как отново да вдигна глава за да продължа напред…

Източник: spodeli.net

 

Твоят коментар