ЛИЧНА ДРАМА: Братята ми загинаха, за да живея аз

Преди една година почина любимата ми баба, от която наследих къща в центъра на града. Със съпруга ми се консултирахме и преценихме, че ще е по-доходоносно да я дадем под наем. Преди това обаче жилището имаше нужда от козметичен ремонт.

С мъжа ми запретнахме ръкави и се захванахме за работа. Но когато почиствахме старите мебели, в един шкаф открихме малка кутия. Първоначално възнамерявахме да я изхвърлим, но след това любопитството ни надделя и я отворихме. Мислехме, че ще видим някаква монета или друга ценна вещ, но вместо това в нея лежаха две черно-бели снимки!

На едната от тях разпознах родителите си на младини, а на другата бяха запечатани образите на две момчета, а между тях – невръстно бебе. Още на другия ден показах фотографиите на мама и я попитах кои са децата. Майка ми взе снимките, погали ги и разплакана ми разказа история, от която още ме побиват тръпки. Оказа се, че бебето на снимката съм аз, а до мен са двамата ми по-големи братя, за чието съществуване не подозирах. Преди много години семейството ми притежавало вила на село, където обичайно прекарвали летата.

Веднъж родителите ми излезли някъде по работа, и докато отсъствали, във вилата избухнал пожар. Братята ми успели да ме измъкнат невредима от ада на огнената стихия, но самите те пострадали жестоко и по-късно починали в болницата. За да запазят психиката ми, мама и татко цял живот са криели истината от мен. Днес редовно посещавам гробовете на двамата мили покойника. Паля свещичка, поливам цветята и горещо благодаря на братята си, които така и не успяха да пораснат.

Твоят коментар