КПКОНПИ: Промените, с които всички глоби на КАТ ще се налагат само с фиш, крият риск от корупция

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) повторно не съгласува предложения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, съобщава „Правен свят“.

С проекта се предвижда за нарушения по ЗДвП длъжностните лица от службите за контрол /МВР/ да издават фишове за установяване на административни нарушения и едновременно с тях да налагат съответните административни наказания – глоба или имуществена санкция. В определени от закона случаи ще може да се налага и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, както и ще се отнемат контролни точки. Съставеният фиш ще може да бъде обжалван в 14-дневен срок от неговото връчване чрез органа, който го е издал, пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.

Според Антикорупционната комисия, оглавявана от Сотир Цацаров, законопроектът категорично крие риск от корупционни практики.

По отношение на § 27, с който се прави изменение в чл. 186:

„Чл. 186. (1) За административни нарушения по този закон, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в, длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165 издават фишове за установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

(2) С фиша по ал. 1 се налагат предвидените в закона:

1. глоба;

2. имуществена санкция;

3. лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, когато е предвидено за извършеното нарушение.

(3) С фиша по ал. 1 могат да се отнемат контролни точки, когато това е предвидено за извършеното нарушение.

(4) Не се издава фиш за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, ако са изтекли три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. Тези срокове спират да текат, когато за деянието е образувано наказателно производство. Когато наказателното производство е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и материалите са препратени за реализиране на административнонаказателна отговорност, фиш за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание се издава в сроковете по изречение първо.

(5) Образецът на фиш за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, издаван от органите на Министерството на вътрешните работи, се утвърждава от министъра на вътрешните работи и указанията в него са на български и на английски език.“

Според КПКОНПИ предлаганите промени водят до концентрация на властнически правомощия в един орган, което крие риск за ефективността на осъществявания контрол и създава опасност от генериране на корупционни практики.

„Видно от справката за отразяване на становищата след междуведомствено съгласуване на законопроекта, подобна теза излага и Министерство на финансите, а Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията отбелязва, че становището на Комисията следва да бъде взето под внимание. В мотивите си вносителят сочи, че „с предвидените промени ще се постигнат процесуална икономия и бързина при установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата и налагане на съответните наказания, стимулиране на доброволното им изпълнение и обезпечаване на по-ефективно реализиране на административнонаказателната отговорност“. Така посочените основания действително ще доведат до облекчаване на дейността на администрацията, но постигането на такъв ефект може да бъде за сметка на развиване на нови корупционни практики и задълбочаване на съществуващите дългогодишни проблеми в сектора. Подобни промени изострят общественото внимание и критичност и могат да накърнят доверието на гражданите в полицейските органи. Въвеждането на новата процедура по издаване на фиш за установяване на административно нарушение и едновременното налагане с него на административно наказание може да доведе до обратен ефект при реализиране на целите по намаляване интензивността на корупционни прояви в администрацията“, смятат от КПКОНПИ.

И предлагат да отпаднат предложените със законопроекта разпоредби в частта, с която се създава нов ред за издаване на фиш за установяване на административно нарушение и едновременно налагане на административно наказание с него, като се предвидят разумни изменения в ЗДвП, съответно в ЗАНН, които да гарантират в равна степен бързина на административнонаказателното производство, неизбежност на наказанието и в същото време – правата на гражданите.

По отношение на § 28 от законопроекта в частта, в която се създава чл. 186б, а именно:

„Чл. 186б. (1) Фишът за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание се издава в присъствието на нарушителя и на поне един свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението.

(2) При липса на свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави фиш за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание в негово присъствие, фишът се издава в присъствието на друг свидетел, като това изрично се отбелязва в него.

(3) Когато нарушението е установено въз основа на материали, изпратени от съда или от прокурора, фишът може да се издаде и в отсъствието на свидетели.

(4) Фишът може да се издаде в отсъствие на нарушителя в предвидените от закона случаи, както и когато:

1. нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана, в двуседмичен срок не се яви за съставяне на фиша;

2. нарушението е установено въз основа на материали, изпратени от съда или прокурора.“

В Решение № 20/24.06.2020 г. на КПКОНПИ е посочено, че предложените изменения, изразяващи се в ограничаване на броя на свидетелите /до един/ при издаване на фиш за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, крият сериозен корупционен риск, като по своята същност са предпоставка за административен произвол и се явяват пречка за осигуряване на справедлив и ефективен контрол.

„В мотивите си за отхвърляне на предложението, вносителят отбелязва, че ЗДвП изрично урежда в чл. 189, ал. 3 възможността свидетел по акта да бъде служебно лице. Посочено е, че такава е и процедурата по общия ред, регламентиран в чл. 43, ал.1 от ЗАНН – актът да се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. Според вносителя, обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не обуславя наличието на съществен порок и липсата на втори свидетел не води до незаконосъобразност. Аргументът, че „това се потвърждава от чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, който дава възможност при отсъствие на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът да се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него“ е противоречив и неотносим. Именно визираната норма изисква наличие на двама свидетели при съставяне на акта и не потвърждава тезата на вносителя, че „наличието само на един свидетел не накърнява правото на защита на нарушителя“, а е в подкрепа на направеното от Комисията предложение за прецизиране на разпоредбата от законопроекта в съответствие с нормите на ЗАНН“, смятат от Антикорупционния орган и предлагат да се предвиди участието на поне двама свидетели в администативнонаказателната процедура по съставяне на съответния акт по чл. 186б от законопроекта.

По отношение на § 28 от законопроекта в частта, в която се създава чл. 186в, а именно:

„Чл. 186в. (1) Фишът за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание се връчва по реда на чл. 186д на нарушителя, а когато с фиша е наложена имуществена санкция – на представляващия едноличния търговец или юридическото лице.

(2) Връчването на издадения фиш за установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание се удостоверява с подпис на нарушителя или на представляващия едноличния търговец или юридическото лице. Във фиша се отбелязва датата на връчването му. Отказът на лицето да подпише фиша се удостоверява с подпис на един свидетел.

(3) При подписване на фиша, на нарушителя или на представляващия едноличния търговец или юридическото лице се връчва екземпляр от него срещу разписка, за да може да заплати доброволно наложената глоба или имуществена санкция.

(4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат, когато фишът е издаден за нарушение на правилата за паркиране, установено в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика, а когато има вписан в свидетелството за регистрация ползвател на моторното превозно средство – на ползвателя. Първият екземпляр от фиша или негов дигитален образ му се изпраща по реда на чл. 186д, ал. 1, т. 2, вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол по чл. 165, а на моторното превозно средство се закрепя уведомление за издадения фиш.

(5) В случаите по ал. 4 фишът се счита връчен от датата на закрепване на уведомлението към моторното превозно средство. В уведомлението се посочват номера на фиша, мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата или имуществената санкция, сметката и начините за доброволното й заплащане. Уведомлението се съставя в два екземпляра и се придружава със снимков материал. Първият екземпляр от уведомлението се закрепва на моторното превозно средство, а вторият екземпляр и снимковия материал остават за съхранение в службата за контрол по чл. 165.“

Според Антикорупционния орган опасността от прояви на случайни природни събития, както и евентуална чужда намеса с цел отстраняване на фиша, правят нововъведения способ неефективен и ограничават правата на информираност и защита на засегнатите лица.

От КПКОНПИ предлагат и в разпоредбата на чл. 186в, ал. 5 да се въведат допълнителни правила за надлежно уведомяване, включително чрез действия на органите на реда, насочени към своевременно информиране на нарушителите.

„При повторния анализ на предложения законопроект, Комисията намира, че е налице и още една разпоредба, за която в пълна степен важат всички аргументи, изложени в т. I от настоящото решение. § 37 от Преходните и заключителните разпоредби предвижда изменения в чл. 39, ал. 2а от ЗАНН: „Когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи издават фишове за установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания“. С тези изменения на практика се създава възможност за „въвеждане“ на едноетапното производство, сега предлагано в ЗДвП, и за административнонаказателните разпоредби на всеки друг закон, стига това да е изрично предвидено в него, независимо от общия ред по самия ЗАНН“, гласи решението на КПКОНПИ.

От там искат и да отпадне предложеното със законопроекта изменение на чл. 39, ал. 2а от ЗАНН.

„В заключение, Комисията подкрепя напълно необходимостта от промени в административното наказване, с ясното разбиране за недостатъците на сегашната уредба по ЗАНН. Считаме обаче, че изменения в тази уредба – както в ЗДвП, така и в самия ЗАНН, следва да се предлагат и въвеждат така, че те да гарантират в равна степен, както ускоряване на производството, така и правото на защита на гражданите и то без това да създава каквито и да е предпоставки за увеличаване на съществуващите и сега корупционни рискове“, се казва още в решението.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар