Йотова: Едва 43% от българите се доверяват на правителството относно въвеждането на еврото

Едва 43% от българите се доверяват на правителството, регионалните и националните власти, когато говорят за въвеждане на еврото, а 19% са за влизане в еврозоната. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на конференцията „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“, предаде „Фокус“.

 

„Силно се надявам, че след днешния ден ще отворим още повече вратата на това, което сме постигнали до този момент и това, което предстои по пътя към членството ни в еврозоната. Вече 5 години се водят разговори и преговори за това членство. Информациите, анализите и прогнозите все още не са достатъчни за българското общество. Конференцията днес е място, където науката и политиката се срещат заедно в университетите.

Пандемията ясно показа какви са резултатите, когато се взимат решения без наука. Днешната дискусия предполага една много богата програма. Ще отговорим на много от въпросите, свързани с това България един ден да въведе еврото – най-рано през 2023 г.“, заяви Йотова

Тя посочи, че има няколко дефицита относно подготовката ни за влизане в еврозоната. „Първият сериозен дефицит е липсата на информация и прозрачност при воденето на преговорите с Европейската централна банка и ЕК. България вече води вече 5 години усилено тези преговори, но те останаха повече заключени в офисите на министрите и на европейските ни партньори, но дискусията не стига до гражданите. До този момент в Народното събрание такава дискусия липсва. Резултатите са налице. Днес едва 43% от българите се доверяват на правителството, регионалните и националните власти, когато говорят за въвеждане на еврото в страната. Само 19% от българите са за влизане в еврозоната, а 54% искат референдум, а 31% не могат да отговорят еднозначно дали това е добре, или зле“, допълни тя.

 

Напрегнатата политическа обстановка не може да послужи за извинение на властите за липсата на цялостна информационна кампания за влизането на България в еврозоната. Това каза вицепрезидентът.

„Само в рамките на около 2 месеца тази година в разгара на кризата с коронавируса правителството два пъти промени подхода си по отношение на заявката си за членство в по отношение на заявката си за членство в ERM2. Правенето на политики на тъмно води до недоверие и скептицизъм и чертаене на конспиративни сценарии, на които се наслушахме през последните месеци. Немалка част от европейските ни партньори градят скептичното си отношение за разширяване на еврозоната на базата на ниските проценти одобрение, което тази идея среща в самите страни, които се подготвят за това членство“, посочи Йотова.

„На 10 юли страната ни официално беше приета в ERM2. Напрегнатата политическа обстановка не може да послужи за извинение на властите за липсата на цялостна информационна кампания. Останаха в мъгла при какви условия бяхме допуснати за това членство, какви са ползите и рисковете, поемани ли са допълнителни ангажименти извън критериите.
Страховете на хората си ги знаем – от последващо поскъпване на стоки и услуги до загуба на суверенитет на българските банки. За съжаление в настоящия момент преговорите за рамката са спрени“, допълни тя.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар