И МЪЛЧИМ….И МЪЛЧИМ….

По централните новини на БТВ показват баща на двегодишно детенце. Лекуван в турска клиника от онкологично заболяване. Новинарите призовават да помогнем, защото семейството му не може да събере парите – 30 000 евро, за да плати лечението. А човекът иска само да прегърне детето си и да го отгледа.

И гледам самодоволните оядени политици, вторачени единствено в кокала на властта, загубили всичко човешко в себе си. Преговарящи за комисионни, крадящи и насън от нашите пари. Те не се трогват. Те не чуват. И Европа не ни чува. За стоновете и плачът на българите всички са глухи. Остава само сами да си помагаме в нищетата и безвремието, в което живеем.

И се замислям как може диктаторът Ердоган да осигури напълно безплатно здравеопазване на високо световно ниво на народа си. А „просперираща“ България, в която допреди 30 години също здравето беше безплатно и имахме съвременна и достъпна за всеки медицина, си позволява да губи майки и бащи заради това, че не може да отдели пари да лекува тези, които издържат държавата.

Колко са 30 000 евро на фона на 1, 256 МИЛИАРДА долара за таралясници, които ще имаме след четири години? Колко са на фона на несъбраните неустойки от Домус ага, от некачествения ремонт на Графа, от стотиците золуми по обществените поръчки.

Болни, бедни, задушавани, притискани, изнудвани. Подигравани от администрацията, изнудвани от банки и частни съдебни изпълнители, получаващи пари за оцеляване срещу труда си, болни от некачествената храна и напитки, от мръсния въздух и отровите, с които ни засипват. Убиват ни бавно, майка по майка, баща по баща, дете по дете. Всяка малка лична трагедия е част от общата огромна катастрофа на българския народ.

И продължаваме да мълчим….

Елена Гунчева

 

Добави коментар какво мислиш по темата!