ЛИЧНА ДРАМА: Имам нужда от твоето време и внимание, синко, а не от скъпи подаръци

Когато си стар и немощен, чувстваш, че си в тежест на всички. Най-вече на себе си, но и на най-близките. Те наминават, колкото да се каже, че са били тук.
Често бързат, някой вече ги чака някъде. Имат планове, трябва да стигнат до там и там. След няколко секунди „добре ли си“ и „скоро ще дойдем“ нямате време нито да прегърнете децата си, нито да им кажете нещо.

И какво ще им кажете? Същите стари истории, които са им скучни. А все едно са се случили вчера. Нямам обяснение защо повтаряме едни и същи истории. Може би, защото ни е интересно, защото не ни се случва нищо ново или вълнуващо, което да споменем.
Така че, чакаме да ни кажете нещо ново, нещо интересно. Но през повечето време бързате и нямате време за нас. Или седите на масата и мълчите, с мобилния в ръка. Или седите пред телевизора и прещракате каналите.

По време на празниците идвате и носите подаръци, скъпи и красиво опаковани. Не ме разбирай погрешно синко, но не ми трябват нови обувки, нов пуловер или почивка.

Имам нужда от теб, от твоето внимание. Липсва ми да те прегърна, да пием кафе, да си говорим, дори и да е за час седмично.
Знам, че ти изглежда, че искам прекалено много. Знам, че съм стар и малко изморен. Но старостта е ужасно нещо, синко. Това е заболяване, което разрушава сетивата, силите и спомените.

И най-много от всичко искаш близките си около себе си, да ги задържиш възможно най-дълго покрай себе си, дори със старите си, скучни истории от миналото.

Затова не се сърдете, че искаме да се виждаме все по-често. Времето изтича, минава, докато мигнеш. Един ден няма да ни има и не искам да си тръгна с празнота в душата, че не сме прекарали достатъчно време заедно.
Помни сине, един ден ще си на моето място. Един ден и ти ще молиш децата си да дойдат, да те видят, да те прегърнат и да си поговорите.
Така че защо този ден да не бъде само за нас?

Източник: bukvarche

Твоят коментар