„Изгубени във времето“: Една обикновена човешка история

В село Осеново мирише на печени чушки, от кoмините излизат причудливи образи от пушек, аленочервени ябълки са покрили улиците. Накъдето и да погледне човек вижда живописни природни картини oт Пирин. Последните останали жители там – около 30-ина, можеш да ги срещнеш само рано сутрин за топъл хляб или вечер по хлад. Срещата им е там, където и някога – пред училището. Но всичко вече е различно…

 

Снимка: Снимки: Евгений Милов, bTV Новините

 

Светът на 85-годишната Митра е малка стая с печка и легло. Вече 12 години тя живее съвсем сама. От дома й обаче винаги се носи аромат на току що приготвена храна.

Посреща всеки с усмивка. Заделила е от малкото, за да има винаги с какво да почерпи.

„Никога не съм била щастлива. Много деца бяхме, нищо не се падаше на мен, аз бях най-малката. Нямаше нищо в магазина, нямаше дрехи да си купиш. Някога беше лошо“, разказва 85-годишната Митра.

 

Снимка: Снимки: Евгений Милов, bTV Новините

Шарената забрадка, която носи днес, е същата като от някога, когато майка й разрязвала басмена рокля, за да има всяко една от сестрите й кърпа.

„Исках да уча. Тук изкарах до седми клас. Майка ми и баща ми бяха възрастни и нямаше кой да кара мулетата и не ми дадоха да уча. Не ме биваше по история и география. Аритметиката я чатках, но не ми дадоха да уча. Исках аз да уча, ако искаш – ще идеш по-далеко“, споделя баба Митра.

 

Снимка: Снимки: Евгений Милов, bTV Новините

Далеко сега са децата и внуците. Сама се грижи за себе си. Има и две козички.

Историите от някога вече почти не ги помни. Забравила е дори мечтите си. Все по-малко й се говори. Кротко, всеки ден, чисти фасула – прегръща я тишината.

„В село беше някога хубаво, но сега не е хубаво вече. Що прави тази младеж тука, младежта избяга по друга държава, да мизерува там, а да си остави тук майката и таткото да се наказват сами“, разказва Митра.

Снимка: Снимки: Евгений Милов, bTV Новините

Историята на всяка една баба от село Осеново започва и свършва като тази на Митра. За тях нищо няма да се промени, а селото ще продължи да бъде красиво и до последната погълната от времето къща. Историите им от живот, преминал в себераздаване, ще напомнят в годините за това просто как да бъдем хора.

Снимка: Снимки: Евгений Милов, bTV Новините
Твоят коментар