Известният чакръкчия бай Митьо от Златарица успял да предаде цялата си дарба на внука си д-р Чергиларов

На Кръстовден освен именниците празнуват и чакръкчиите, тези народни лечители, които могат само с ръцете си да наместват стави, навяхвания, изкълчване, сващане, сецнат кръст, прищипани нерви и др. В съвремието ни не останаха много, още повече, че дарбата се предава по наследство. За щастие, във Великотърновска област има поне двама, на които човек може спокойно да повери здравето си и един от тях е д-р Николай Чергиланов. Той е анестезиолог по специалност, но практикува отдавна мануална терапия и през кабинета му по неконвеционални физикални методи са минали стотици.

Учил се е от прочутия си дядо Димитър Стоянов от Златарица. Майка му Савка Чергиланова, дъщеря на бай Митьо и медицинска сестра по професия, също лекувала с ръцете си. Два дни висях пред кабинета му на ул. „Мария Габровска” 2А, за да измоля интервю по повод празника. Чакалнята винаги беше препълнена, хора се редяха и по стълбите, дошли откъде ли не, за да получат изцеление. Мълвата за способностите на доктора беше докарала и мъж от с. Правда, превит на две и едва ходещ с патерици заради прищипан нерв. Придружаваха го съпругата му и негов съученик, на който навремето бай Митьо много помогнал като му наместил рамото. След прегледа мъжът си тръгна видимо поизправен.

Д-р Чергиланов упорито ми отказваше да разкаже за себе си, защото подобна суета му била чужда: „Потърсете майка ми, тя ще ви разкаже всичко, ще ви извади албумите, ще ви покаже и филми! Пък и аз не приемам, че съм чакръкчия. Това си е мануална терапия”, подхвърли мимоходом той, докато пациентите се сменяха. Поразпитах хората в чакалнята за него, които чинно си чакаха реда. Повечето идваха за първи път и в тревогите си какво ги очаква хич не им се говореше. Младо красиво момиче с проблем в коляното спонтанно извика: „Какво искате да знаете за него?! Златни ръце! Всички спортисти идваме при него!”

Верен на лекарската етика, в повечето случаи д-р Чергиланов изисква снимка на болното място, преценява дали случаят е за него и ако не е, насочва пациента към съответните специалисти. Предният ден жена от Плевен, също с патерици и превиваща се от болка сподели, че докторът я отпратил, защото разместването на прешлените е толкова голямо, че се изисква операция.
Докато вървях по петите на доктора, неусетно се озовах в кабинета му, а на стола седеше възрастен мъж. Очевидно се познаваха, защото д-р Чергиланов се обърна към него с „бай Петре”.

Та бай Петър предния ден паднал от мотора и си изкълчил рамото. Дясната му ръка беше плътно прилепнала към тялото му, почти неподвижна. Д-р Чергиланов поопипа с едната си ръка мястото на ключицата, а с другата изви неговата нагоре. Нещо леко изпука и докторът само каза: „Готов си!”. Всичко стана за броени минути. Бай Петър поотърси рамене, облече фланелката си, плати и си тръгна от кабинета спокойно размахвайки и двете си ръце. Докато се осъзная на какво станах свидетел, влизаше следващият. Два дни преследвах както д-р Чергиланов, така и пациентите му, за да ми споделят отзивите си за него. А чудото стана пред очите ми.

Твоят коментар