Изборите на 23 юни разместиха пластовете в турската политика

Тези дни в турското медийно пространство се тиражират твърдения, които се приписват на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Едното е: „Онези, които смятат сянката на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) за своя сянка, ще се свлекат като празен чувал, ще отидат в забвение в историята“. Другото е: „Забиха ни нож в гърба“.
И двете твърдения се отнасят до една и съща личност – бившия вицепремиер и отговорен министър на икономиката в правителството на Ердоган преди президентската система Али Бабаджан и съратниците му начело с бившия турски президент Абдуллах Гюл.

Според медийни анализатори и двете твърдения са били направени от Ердоган на състоялото се тези дни заседание на Изпълнителния комитет на ПСР във връзка с поражението, което управляващата партия претърпя на местните избори на 31 март и 23 юни т.г, когато изгуби властта в повечето метрополии на Турция, включително в 16-милионния Истанбул.

 

Може би твърденията нямаше да получат широка публичност, ако междувременно не се случи нещо много важно.

Али Бабаджан официално обяви в понеделник, че напуска управляващата Партия на справедливостта и развитието. Такъв ход се очакваше. От доста време в Турция се говореше, че Бабаджан и бившият турски президент Абдуллах Гюл възнамеряват да регистрират нова партия и че научавайки за това Ердоган предложил на Бабаджан да работят заедно, но той отказал. Решението на Бабаджан все пак предизвика шок в редовете на ПСР.

Али Бабаджан е сред основателите на ПСР отпреди 18 години. През първия и втория мандат на ПСР той като министър бе дясната ръка на Ердоган във финансовите дейности, много уважаван сред бизнес и деловите среди в чужбина.
След протестите за парка Гези, които бяха потушени със сила от властта, и отстраняването на Ахмет Давутоглу от премиерския пост, Али Бабаджан заедно с Абдуллах Гюл изпаднаха в изолация, причините за което не се огласяваха публично, тъй като в средите на ПСР битува принципът „семейните кавги трябва да си останат в семейството“.

Но веднага след като обяви оставката си в понеделник, името на Али Бабаджан бе заличено от сайта на управляващата ПСР, където той фигурираше сред основателите на политическата формация наред с Ердоган.
Обявявайки оставката си, Бабаджан за пръв път публично обяви, че ще сформира нова партия. „Днешното състояние на Турция и бъдещето й налагат да започнем нова дейност, това е неизбежно“, заяви той.

Със сигурност оставката на Бабаджан ще доведе и до други оставки. Говори се, че около 40 активни в близкото минало функционери на ПСР и в охладнели отношения с Ердоган се очаква да се присъединят към новата формация – бившият министър на вътрешните работи Бешир Аталай, бившият правосъден министър Садуллах Ергин, бившият министър на икономиката Мехмет Шимшек, бившият председател на Конституционния съд Хашим Кълъч, бившият председател на Дирекцията по религиозните въпроси (Диянет) Мехмет Айдън, както и Осман Джан – бивш член на Изпълнителния комитет на ПСР и докладчикна Конституционния съд, който навремето, гласувайки против, фактически спаси ПСР от забрана по делото, внесено в Конституционния съд.
И разбира се – Абдуллах Гюл, 11-ят президент на Турция, за когото се твърди,че ще бъде председателят в сянка /или почетен председател/ на новата формация.

Докъде ще стигне разколът в ПСР?

Този въпрос си задават редица анализатори.
Дълго време в Турция се смяташе, че Ердоган и неговата партия нямат алтернатива. Но Екрем Имамоглу, който спечели поста кмет на Истанбул, отвоювайки го след 25 години от ПСР и в лицето на когото мнозина виждат алтернатива на Ердоган за президентските избори през 2023 г., е едната алтернатива за промени.
Друга посока са разколниците вътре в ПСР. За да парира удара, Ердоган направи нещо, което не е вършил досега – върна ветераните начело със съоснователя на ПСР Бюлент Арънч, бивш председател на парламента, когото бе изпратил в забвение. Ердоган създаде с ветераните т.нар. съвещателен съвет към ПСР, чиято цел е да стопира отлива към отцепниците. Твърди се, че им обещал баснословни суми.

Третата посока е Ахмет Давутоглу. Някога „превъзнасян до небесата“ с неговата „Стратегическа дълбочина“, Давутоглу с един замах, след разговор с Ердоган, бе отстранен от поста. Той обаче остана в ПСР като редови член.
Още преди изборите се заговори, че Давутоглу ще сформира нова партия. След поражението на ПСР на вота на 23 юни той огласи меморандум, в който остро критикува политиката на своята партия. Отначало анализаторите предполагаха, че Давутоглу ще действа заедно с Али Бабаджан и Абдуллах Гюл. Впоследствие се разбра, че действа самостоятелно.
Анализатори смятат, че партията, която щял да сформира Давутоглу, е „проект на Ердоган“, за да вбие клин между разколниците Бабаджан и Гюл. Чрез Давутоглу Ердоган разчитал да привлече част от кюрдския електорат в Югоизточен Анадол. Твърдението не е лишено от логика като се има предвид, че Давутоглу преди вота на 23 юни проведе поредица от срещи в Диарбекир и други населени с кюрди области.

Али Бабаджан – алтернатива на Ердоган?
Според коментари в Турция Али Бабаджан възнамерявал да регистрира новата си формация през тази есен, вероятно през септември-октомври. Смята се,че моментът е подходящ. От една страна поражението на вота на 23 юни, при който Ердоган изгуби имиджа си на „непобедим“и върна на турците позагубената надежда, че този, който е „дошъл на власт с избори, може да бъде свален също с избори“.
От другата страна е негативната икономическа ситуация, отстраняването на председателя на централната банка и замяната му с друг през миналата седмица, което шокира пазарите. Турската лира отново девалвира.
Сянката на американския президент Доналд Тръмп, който заплашва Анкара със санкции, включително финансови, заради руските системи С-400, засилва безпокойството в турското общество.
Големият въпрос е доколко турската общественост би одобрила нова политическа формация на Бабаджан-Гюл като алтернатива на Ердоган. Това няма да е лесно,тъй като Бабаджан „де факто е политик от школата на Ердоган“. Анализаторът Харун Йозгюр смята, че „на Бабаджан ще му е трудно да оправдае действията си, защо не е реагирал навремето щом е смятал за погрешна финансовата политика на Ердоган, а реагира едва сега, когато са налице симптоми за залез в ПСР“.

По думите му същото се отнася и за Абдуллах Гюл. Публична тайна е, че разривът между Ердоган и Гюл настъпи заради протестите за парка Гези. Но въпреки това Гюл изкара до края президентския си мандат. На миналогодишните избори за президент Гюл обяви,че ще бъде кандидат на Партията на щастието срещу Ердоган, но сам оттегли кандидатурата си (твърди се,че го е направил под давление на Ердоган).

Анализатори коментират, че и Бабаджан, и Гюл дълбоко в себе си са консервативни ислямисти и че Турция „няма нужда от формация по образеца на ПСР, друга консервативно ислямистка партия“.
Социологическите анализи показват завой към модерните, секуларистки принципи на живот, особено сред младите хора от консервативно ислямистките фамилии, които са електорат на ПСР. Ето защо Бабаджан и Гюл се опитват да привлекат нови, необременени от миналото личности, сред които са бизнесмени, интелектуалци, живеещи в чужбина.
Разбира се, Ердоган няма да стои със скръстени ръце и да наблюдава какво става. Напротив, според близки до Ердоган анализатори президентът изобщо няма такива намерения. Те смятат, че със сигурност той ще се намесва още по-арогантно, за да запази властта си. Най-важните институции на страната като армията, правосъдието, финансите и медиите са под негов контрол.

Въпреки че в самата ПСР се чуват гласове, че президентската система на Ердоган (някои я наричат система а ла турка) има слабости, които са допринесли за отлива на гласове за ПСР: откъснатост на министрите от проблемите на секторите, тъй като са под контрола на президента, на депутати от избирателите и т.н., се смята, че тя няма да претърпи промени. Пожелали анонимност източници от самата ПСР коментират, че ще е добре да се отделят президентските правомощия от партийните, т.е. Ердоган да седи в сарая, а партийните дела да се ръководят от друг. За това настоява и опозицията в лицето на Народнорепубликанската партия (НРП) и Добра партия. Под въпрос е дали и кога Ердоган ще предприеме промени в правителството.

Ердоган се готви за нова битка, смята колумнистът Абдулкадир Селви. Той твърди, че Ердоган отсега е набелязал стратегията си. През септември възнамерявал да възобнови митингите в Анадола, с които си спечели в миналото популярност в градовете, които останаха под контрола на ПСР. Септември-октомври се очертава да се регистрира новата формация Гюл-Бабаджан, а може би и тази на Давутоглу. Ердоган ще се опита да консолидира електората си както в миналото, но дали ще успее, е трудно да се каже.

Турска поговорка казва, че „водата сама си намира пътя“. Изборите на 23 юни показаха, че турците са се уморили от сегашното управление, което всъщност означава, че са уморени от Ердоган и неговата управленческа система. Победата на кандидата на опозицията Екрем Имамоглу, който на 23 юни т.г.за втори път спечели поста кмет на Истанбул с рекордна преднина от около 800 хиляди гласа пред кандидата на управляващата коалиция Бинали Йълдъръм, считан за дясна ръка на Ердоган, предизвика силни трусове, които ще „разместят пластовете в турската политика“.
Отсега се очертава горещото лято да премине в гореща есен с по-далечна цел – президентските избори през 2023 г. На които със сигурност се очертава да излязат нови политически актьори като алтернатива на Ердоган. Ако междувременно не се отиде към предсрочни избори, които според някои анализатори са неизбежни до две години.

 

Източник БТА

 


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!