Ивет Лалова: Не съм изморена. Вървя с много обич напред и ще стигна, докъдето ми е писано

След третия си финал на световно първенство, седмото място на 200 м в Доха и месеци преди най-важното събитие в живота на всеки спортист – олимпийските игри, Ивет Лалова не се чувства изморена, а сигурна, че има какво още да покаже на света.

„Няма да лъжа – цената е висока. Всички знаят, че, за да се постигне нещо качествено, не само в спорта, цената е винаги висока, жертвите винаги са големи. Винаги трябва да се избере най-добрият път. Никога не правя едно и също нещо всяка година, винаги търся начини нещата да стават все по-добре. Сили ми дава усещането, че знам, че имам още в себе си. Не съм изморена, не искам да приключвам със спорта, чувствам се по-добре от всякога, „узрях“ и като жена, и като спортист и това ми помага изключително много на пистата“, заяви тя в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

На 35 години българката продължава да е в елита на световния спринт. Доказа го и с влизането си във финала на световното първенство в Доха и седмото място в света в жестока конкуренция.

„Звучи доста гръмко „исторически“. За мен е много голям личен успех, тъй като имам 3 финала на олимпийски игри, сега имам и 3 на световно първенство. Може би в „последната права“ за мен е нещо огромно да постигна още един финал, защото вече разбивам някакви предразсъдъци и наистина се радвам, че нещата се променят, защото целта на моите финали и участия се променя.

 

Работя целогодишно, за да бъда сред най-бързите жени на света, защото това е нещо непостоянно, което трябва всяка година наново да се доказва. Изключително трудно е. Когато се съберат няколко години подред с такова присъствие в световния спринт, означава нещо голямо за нашия спорт изобщо. Щастлива съм, че мога да го правя“, споделя Лалова.

Тя напълно осъзнава и ролята си на идол и ментор на младите, а посланията на феновете я зареждат за нови успехи.

„Осъзнавам го и се радвам много, че е така. Аз също съм много мотивирана от всички тези хора, от младите, от децата, които идват в спорта. Надявам се повече деца да идват да спортуват, когато виждат спортисти като мен, с които се гордеят. Вчера прочетох в социалните мрежи послание от една мила жена, която казва: „Ивет, за нас няма значение кое световно първенство ти е, коя Олимпиада, на кое място си, за нас ти си златна медалистка. Именно тези послания наистина означават страшно много за мен, защото дават една огромна награда на труда ми“, каза Ивет.

Контузиите също приема спокойно и като част от кариерата.

„Травмите са неизбежна част от пътя на всеки спортист. Борим се почти постоянно с травми. Моят треньор обича да казва, че доброто състезание не е това, на което ти се получат нещата, а това, на което имаш най-малко травми и направиш най-малко грешки. В моменти под голямо напрежение, каквито са едни големи първенства, се бяга трудно, не е като на тренировка, когато си освободен психически. Никога не съм имала гръмки цели. Счупването на бедрената кост, с което станах популярна преди години… Целта да се върна на едно високо ниво беше моята мотивация. Никога не съм си поставяла за цел да бягам до 35, до 40 години. От години казвам, че вървя с толкова много обич напред и ще стигна, докъдето ми е писано“.

Олимпийските игри в Токио ще бъдат петите в кариерата на Лалова.

„В спорта, в момента, в който отмине една голяма цел, ти се губиш, ако нямаш следващата готова. Буквално за един ден трябваше да се пренастроя и вече да гледам към олимпийските игри в Токио, за да не рискувам да изпадна в една депресия след световното първенство, защото то приключи. Наистина е трудно, когато цяла година се будиш с една и съща мисъл, а в един момент това нещо е приключило и нямаш повече шанс“, заяви тя и добави:

„След Токио поставям различни цели, защото не съм казвала дали това ще е край или не. Нека първо мине Токио, цялата подготовка, остават само 10 месеца до тогава. Наистина ще бъде много вълнуващо и много интересно. Мисля за момента, в който приключвам със спорта. Всеки трябва да мисли за този момент. Не може да се заблуждаваме. Спортът не е кариера, която може да приключи в пенсионна възраст. Мисля и аз края, но не съм сигурна дали той ще бъде след Токио. Подготвена съм за него и избирам нови и хубави неща, които да ме мотивират и да ме карат да се вълнувам извън спорта.“


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!