Иван Гранитски: Пътят към светлината

През последните години на книжния пазар се появиха доста четива с претенцията да бъдат мемоарно биографични изповеди. Някои от тях, посветени на историческия живот на нацията, разглеждат отделни важни периоди от бурното и превратно време от края на миналия и началото на този век. Те несъмнено имат своите качества и съдържат ценна информация, както и интересни наблюдения върху социалните трансформации, сложните и противоречиви обществено-политически процеси. Единици са обаче четивата, които привличат със своята искреност, непосредност и увлекателност на повествованието.

Точно такъв е случаят с мемоарната книга на Иван Илиев „Неизмислената история на един български германец“. Авторът е решил да опише своя бурен и често пъти драматичен живот, изпъстрен с редица предизвикателства и внезапни житейски обрати. Но това автобиографично повествование неусетно и за самия автор се е превърнало в увлекателен роман. В предговора си Иван Илиев споменава, че главната задача и цел на мислещия човек е да търси пътя към Светлината, да развива у себе си благородни чувства, да работи цял живот върху изграждането на най-важния Храм – Храмът на истината, добротворството, усърдието, съзиданието, които определят и осмислят човешкия живот.

Четейки страниците на този роман, ние все повече се увличаме в перипетиите на героевата съдба. Първите страници са посветени на прелестната патриархална атмосфера в родното на майка му пернишко село Шумкино, където попадаме в пасторален и почти магичен свят. Там са любимите баба и дядо, при които малкото момче всяка година летува. То усеща упойващия мирис на сено и жито, който лъха от обора и хамбара, извежда на паша овце и крави, скита из сокаците и хълмовете сред неосквернената природа, къпе се с другите селски момчета в рекички и бари, палува и лудува.

Следват годините на юношеството в град Перник. Нашият герой, разбира се, е буен, обладава независим дух, той е луда глава, която притежава чувство за хумор, безстрашен е и най-много държи на своята независимост. Може би точно тогава най-силно възпитава в себе си чувството за свобода и справедливост. След редица бели и палавщини, родителите му решават да го дадат на спортни възпитатели, за да може спортът да отнеме част от буйната му енергия. Така започва да спортува като вдига тежести, а по-късно е приет и в отбора за свободна борба. Но една тежка контузия прекъсва спортната кариера и цялата му неудържима енергия се насочва към музиката. Той става китарист и фронтмен на една от известните музикални пернишки групи. Прелестни са страниците, в които авторът описва славното време на непрекъснати концерти, купони и ранни любовни задявки с пернишките съблазнителни девойки.

В края на 60-те години нашият герой е вече в родната казарма. Там отново демонстрира своят независим дух и респектира не само старите войници, но и началниците си, които решават, че е опасно неуправляем след инцидент, в който той изстрелва във въздуха предупредителен откос с автомата, разярен от опитите на стар войник да посегне на неговата свободолюбивост. Може би там, в суровите, но благодатни години на казармата, си избира и девиза на своя живот – Важното е да се върви напред, независимо от всички пречки, които съдбата ни поставя.
Следващата глава от този увлекателен роман е посветена на следването във Варненския институт за международен туризъм. Естествено годините на учение са изпъстрени с безброй любовни авантюри, но и с упорито четене – предимно автори на френската класика – Балзак, Юго, Мопасан, Флобер, Стендал и пр. И това е съвсем обяснимо, тъй като нашият автор специализира френски език, освен туристическите умения.

В решаващ момент от своя живот, приключвайки туристическото си образование, авторът се озовава пред избора – да продължи вдъхновения от музиката сладък, приятен и лек живот, силно напарфюмиран с развлечения и авантюри, или да преосмисли и реши да се хвърли в по-трудното, новото и осмислящо живота начало. Да се носи по течението или да гребе срещу течението.
Той се колебае да се хвърля от едно към друго предизвикателство и безкомпромисно да преследва поставената цел.
Авторът също така не се е поколебал да отрази и свои интимни, най-съкровени еротични мигове от живота си. С известна доза риск, някои да не приемат тяхното свободно и откровено описание. Но в края на краищата нали самия Фройд казва, че еротиката е най-голямата движеща сила в човека.

Четейки този биографичен роман, тази изповед, изпълнена с житейски превратности, разбираме за нагласата на автора към непрекъснатото търсене на истината в живота.
Следващите години от живота на нашия герой се развиват като в приключенски роман – работа в курортния комплекс „Русалка“, флиртове с изискани и сексапилни французойки и описания на барове, нощни преживявания и бохемска суматоха. Досущ като в авантюрен роман после съдбата изпраща нашият герой в столицата, където той усвоява до най-дълбоки тънкости професията на ресторантьор, барман, хотелиер. Тези страници са много интересни с талантливото пресъздаване на атмосферата, описваща интригите в навечерието на назряващите социални промени и пертурбации.
Сферата на туризма, ресторантьорството, хотелиерството дава възможности за наблюдения какво реално представлява пазарната икономика, личния интерес, печалбата и пр. Школата, която преживява нашият герой е незаменима, защото го подготвя за следващия обрат в неговата биография – драматичния и крайно интересен период от живота му в Германия. След годините на твърде поучителна практика като управител на ресторант „Варна“ в град София, където той вижда в цялата им дълбочина безчестните далавери на сервитьорите с техните виртуозни мурафети, алчността на материално-отговорните лица и безскрупулността на разни държавни и партийни чиновници, нашият герой получава най-сериозното си житейско и професионално образование.
И тогава съдбата решава да го изпрати на работа в Германия. Следващата глава неслучайно е озаглавена „Съдбоносният Берлин“. Новото му работно място е ресторант „Търново“ в Берлин. Първите месеци авторът жертва цялото си свободно време, за да учи немски език. Заобиколен от малки листчета, на които са нахвърляни български и немски думи, той зубри и зубри като ученик. И ето упоритостта му се възнаграждава – не след дълго, освен перфектният френски език, той овладява и немски език. След поредица от бурни връзки най-сетне нашият герой се задомява с прелестната германка Ева. Освен щастливия семеен живот той развива и впечатляваща ресторантьорска, а по-късно и хотелиерска дейност. Постепенно възниква и идеята да открие частен хотел – „Хелголанд“. Плачевното състояние на сградата не притеснява нашия герой и с много усилия и жар той го възстановява, обзавежда и преоборудва. От там нататък се отгръща нова страница от живота на тази достойна за авантюрен роман персона. С енергия, воля и упоритост той развива хотела, но седмица преди официално да го отвори, получава брутален удар от съдбата. Съседен дълбок изкоп за построяване на профсъюзен дворец предизвиква разцепване на сградата на хотела. Нашият герой призовава цялата сила на духа си и волята, за да не се поддаде на депресията и отчаянието и повече от година се бори с бюрократичната машина на различни институции в ГДР, за да възстанови хотела. Тук отново му помага неговият оформен в младежките години девиз – Върви смело напред и не се огъвай пред никакви трудности.
Десетилетието, прекарано в ГДР, му калява волята и помага да се подготви за преодоляване на всякакви трудности. Така посреща и драматичната социално-политическа промяна в края на 1989 година. След промяната се разгръща същинската търговска и управленска страст и талант на нашия герой. За няколко месеца успява да създаде ресторант „Вайн ABC“ – едно от най-популярните заведения, посещавано редовно дори и от мнозина западноберлинчани.
Естествено с успеха идват и други предизвикателства – появяват се представители на различни мафии, които се опитват да рекетират героя на нашето повествование, но съдбата отново помага на Иво и различните противоборстващи интереси на мафиозните структури се неутрализират в благоприятна за него насока.
Покрай перипетиите в професионално отношение следват и драми и отчуждения в семейството, но волята да върви напред е непреклонна и той развива не само професионалната си дейност, но и разширява личната си философия за съществуването и свръхпредназначението на отделната личност. След бурните и драматични години на работа в обединен Берлин в един момент Иво решава, че е по-добре да се завърне в любимото си Отечество. Така се ражда идеята за създаването на хотел „Вила-лист“, който отваря врати през 1997 година. По това време, разбира се, се появява и новата и може би най-разтърсваща любов на бонвивана Иво – Таня, която става спътница на неговия живот от тук нататък. Но не само спътница, а и незаменим помощник в хотелиерската и ресторантьорската дейност.
На перипетиите и трудностите около създаването на хотел „Вила-лист“ са посветени не малко страници, наситени със съдбовни обрати и драматични предизвикателства, но наближавайки края на повествованието на своя автобиографичен роман Иван Илиев неслучайно слага като финал една много важна глава – „Размисли“. В нея той прави ретроспекция на интересния си и бравурен живот, на закономерните извивки на своя път през годините и професионалните предизвикателства. И проумява значението на искрените приятелства с интересни личности, с които съдбата го е сближила през последните години. Оглеждайки вихрушките и на личния си живот, разбира, че един от най-ценните дарове, които е получил от провидението, са неговите две прекрасни дъщери – Лили и Стана. И неслучайно в своя предговор той подчертава, че посвещава книгата си именно на своите любими дъщери.
Разсъждава и върху най-главното – какво все пак е най-важно за човека? Професионалната реализация, властта, парите, имотите, личното благополучие и охолство? Или благородството на вечно съмняващата се душа, разсъждението на мислещия човек какво трябва да извърши през своя кратък, почти като мигновение живот, за да си отиде достойно и постигнал високи и благородни цели, борил се за възвишени каузи и допринесъл за общото съзидание на Отечеството, както и за моралното извисяване на собствената си личност.
И отново помъдрелият вече наш автор с посребрени коси, но буден и жив поглед, си отговаря на главния въпрос – най-важното е цял живот да се стреми към духовната светлина, към моралното самоусъвършенстване, към благородството на съзидаващия дух.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар