Змия в пазвата: Подадох й ръка в най-трудния момент, но сега дълбоко съжалявам

Въпреки че семейството ми притежава голяма къща и материално сме добре, децата ми се разпръснаха по света. Синът ми замина за Германия, дъщерята в Италия, а ние с мъжа ми останахме сами в огромния ни пуст дом. Горният етаж на къщата е празен, условията за живот са повече от прилични, грехота е да стои така, затова пуснахме обява, че го даваме под наем. Решение, за което сега дълбоко съжалявам. Няколко дни по-късно пристигна млада „студентка“. Нарочно я слагам в кавички, защото вече знам, че ме е подвела. Харесах Силвия от пръв поглед и се отнасях към нея като към родна дъщеря. Когато сготвях нещо вкусно, винаги й носех, или я виках да хапне с нас.

Канех я на кафе и чай и наистина ми беше приятно да сме в една компания. И аз, и съпругът ми бяхме добри към нея и я обичахме като наше дете. Поне аз я обичах така… Исках да се грижа за Силвия, защото ми липсваше собствената ми дъщеря, а от друга страна, нейната история беше трогателна. Тя ми разказа, че е сираче и всичко е постигнала сама в живота. Израснала е с баба си, която наскоро починала, имала имуществени проблеми и следователно е трябвало да се изнесе на квартира. Вярвах във всичките й лъжи. Имаше периоди, когато изчезваше по цял ден и цяла нощ, но имаше и дни, когато не излизаше от стаята си. Но тогава това не ми се виждаше странно защото предполагах, че учи или е на работа.

Силвия твърдеше, че често сменя работата си, тъй като не й плащат заплата навреме. Един ден, прибирайки се от пазара, видях, че стои на стълбите на нашия етаж, облечена в прозрачна рокля и вечната цигара в уста. Бях много изненадана от нейното отношение и външен вид. Приближих се към квартирантката ни и майчински я попитах защо се е облякла по този начин. Тя се обърна към мен, засмя се и отговори: “ Плащам авансово наема на мъжа ти за няколко месеца.“ Обля ме студена пот. Трудно ми беше да осмисля казаното. Рязко нахлух в стаята и намерих съпруга си гол на леглото. По-късно се разделихме заради нея. Сега те живеят на горния етаж, а аз на долния. Какво да ви кажа, голям срам.

Източник: Лична Драма

Твоят коментар