Защо полицията биеше всички наред – журналисти, чужденци и дипломати?

Живея в страна, където Главната прокуратура стана причина хората да купуват непредвидени играчки-подаръци на децата си.

Няма да се шегувам с това, това ме плаши.

 

Ние живеем в абсурд и той ни увлича, така щото утре ще се избием, изпоарестуваме или ще продължим да живеем в абсурд – не знам кое е по-добре.

Дадох си сметка за липсата на логика в нашия живот – вижте просто новините. Тотална липса на логика.

Помислете си на какво се дължи тоталната липса на логика. Дължи се на липсата на въпроси.

Ще ви го докажа с изявите на друга институция. Това е полицията.

Полицията не пожела да отговори на нито един въпрос през последните дни на събития, в които тя отговорно беше замесена.

Полицията мълчеше като милиция, тя не се чувстваше длъжна да дава обяснения.

Примерно:

⁃ С какъв газ пръскахте хората?

– Колко струва същият газ на данъкоплатците, кой е доставчик, какво пише на етикета и упътването?

– Колко флакона, милиграма изхабихте? Защо е оранжев този газ?

– Кой заповяда да се пръска с газ, трите имена.

Полицията беше длъжна да каже всичко това простичко – тя няма какво да крие. Няма дори да я упрекнем, как така ще упрекваме полицията!?

Но полицията няма да каже нищо. Мълчи като милиция.

Примерно:

⁃ Колко полицаи има ангажирани в София за протестите? Какво ядат, къде спят, защо са с бради и баджове, които подхождат на наемни убийци?

⁃ Имаше ли възможност полицията да си почине на 02.09 – работа на смени, например? Защото, убеден съм, че всеки, който е стоял с черни дрехи на площада 16 часа удря с повече злоба от човек отпочинал и спокоен.

⁃ Кое беше причината да се прочисти целият площад, целият митинг, всичкото множество? Агитките бяха малко хора, всички останали защо бяха разпръснати?

⁃ ЗАЩО БИХТЕ ВСИЧКИ.?

⁃ Защо полицията биеше всички наред – журналисти, чужденци и дипломати? Така бият само наемниците на Данко Харсъзина. Кой е Данко Харсъзина?

⁃ Защо същият бой се оправда с една снимка на бирена бутилка с парцал? Чия е снимката? Чия е бутилката? Къде е намерена? Какво е имало вътре? Смятам, че вече е късно за отговор на тия въпроси и бутилката беше милиционерска уйдурма. Лъжа, за която някой трябва да бъде съден.

⁃ Може ли снимка на бутилка да оправдае официално едно насилие? Че щяло да стане страшно, че щели да горят полицаи – това е уйдурма, много глупава и лошо изиграна от главния секретар.

⁃ Не знае ли полицията, че трябва максимално да разграничи лоши от добри на бойното поле? Или една бутилка с нещо недоказано вътре в нея, един неизползван коктейл или пикня – това какво право ви дава да се защитавате /от всички!/ на протеста?

Абсурдното право на недоказания коктейл Молотов, сложен от една позната милиция, не полиция.

Разберете – това е институцията полиция, и в една модерна държава тя трябва да отговаря на въпроси.

Една милиция – ясно е – тя трябва само да задава въпроси и ако не й харесват – да бие. Да бие всички.

И тук идва ужасът на всеки гражданин и журналист – единственият човек, задал въпроси на полицията в лицето на нейния неубедителен главен секретар беше президентът. Президентът накара полицията да обясни. Тя не обясни много, тя, полицията явно не може да говори добре и се скри зад някаква секретност. Как всегда, по руски маниер. Но представете си – у нас държавните органи да не дават обяснения на този, който им плаща – данъкоплатеца. А да говорят глупости само пред висшестоящи.

Това е адът на тоталирната държава.

В този ад – не сме сигурни какво точно се случи и никога няма да знаем. Трябва да променим едно – да ги накараме да отговарят. Дълги, уморителни пресконференции е реалната работа на всяка държавна институция. И без подмазвачи на тия пресконференции.

Искам да разберете и да простите на журналистите – Победата на един тиран не се дължи на страх в питащите. А в създаването на традиция на липсващите отговори. На избягването на тези отговори. На възгордяване и лошо отношение към питащите.

Знаем кой ни въведе в абсурда на институционалното мълчание – това беше Борисов.

Заради това нагло мълчание и пренебрежение към въпросите, ние стигнахме до такива ужасни неща като институционален крах, гражданско разделение, непоправимо грозна парламентарна зала, както и поправими неща като наличието на Марешки в Парламента.

А иначе всички знаем всичко.

А реалността е, че никой не пита.

В една тоталитарна държава да не задаваш въпроси е признак на добро възпитание.

А никой не пита, защото няма смисъл – властта е много заета. Или лъже с пресъхнала уста в сутрешния блок.

Но всички знаем с какво е заета властта.

Не просто интервюта ни трябват. Вече ни трябват разпити.

Източник/ци: https://www.lentata.com/

Твоят коментар