Защо допускаме в живота си мъже, които ни нараняват?

Обикновено травма в детството ражда сценарий от типа „Привличам мъже, които ме нараняват“. Ако в живота на човек е имало насилие, той вижда такова във всичко. Понякога се случва така, че когато майката е проявявала насилие, детето го запомня. Добрината също се запомня.

Тялото не лъже. Чувствата – лъжат 50 на 50. Мислите лъжат!

Тялото ни винаги помни травмите ни. Психиката ни също.

Как се развива животът на жена, която е претърпявал насилие в детството си, особено от страна на бащата?

Мъжът й ще прави същото, а тя ще стои години наред с него, обяснявайки си това като любов. Тя продължава да приема насилието за норма, като не е задължително насилието да бъде физическо. То съществува в много варианти, включително вербално или морално.

Как се формира този начин на възприятие?

Бащата е двойствена фигура: от една страна причинява болка, от друга страна е баща и е обичан от дъщеря си. Значи любовта и болката вървят ръка за ръка. Всички останали хора в живота на дъщерята попадат в тази парадигма на отношенията – „любов – болка“. Подсъзнателно любовта и болката са едно, също както бащата е създал модела: „обичам те дори когато ми причиняваш болка, защото си ми баща“.

В случая трябва да се осъзнае, че любовта съществува и в други варианти. Любовта може да съществува без болка и това е нормално. Ако в отношенията има насилие, трябва да излезете от тях.

Но всичко това става очевидно тогава, когато стане естествено, когато човек повече не попада в омагьосания кръг „любов – болка“ и когато по отношение на себе си започне да проявява само любов без болка.

източник: magiangelova.bg

Твоят коментар