Живко Георгиев: Не вярвам, че Цветанов ще капитулира и ще се оттегли

– Господин Георгиев, две седмици след евровота забелязвате ли основните партии да променят поведението си съобразно постигнатите резултати?
Да започнем с ГЕРБ – лидерът Борисов отново е на крак, дясната му ръка е окончателно отстранена от ръководството на партията. Изчаква ли Цветан Цветанов своя миг, готви ли се реванш или за ГЕРБ бурята приключи?

– ГЕРБ спечели с цената на сериозно напрежение по върховете, по регионални структури, при техните проекции на публична власт на национално и местно равнище, както и след мобилизация на корпоративни връзки. Въпреки това за първи път партията не бе сигурна в победата си и отбеляза най-ниското си електорално постижение.
Това показва, че ГЕРБ запазва движението си по низходяща фаза. Има изчерпване на печелившото ноу-хау. Ако не го виждаме отчетливо е, защото успя да се превърне в партия на властта през последните години. Не е ясно дали ще бъде същият значим политически фактор, ако по някаква причина се окаже извън властта, която генерира силата му.

ГЕРБ трябва да реши какво ще прави със себе си. В момента е партия, сраснала се с националната и местната власт, партия, разчитаща преди всичко на административен и финансов ресурс, а не партия на идеи и на каузи. Впрочем, никога не е била. Ако не се превърне в такава партия, не я очаква триумфално бъдеще. Въпрос на време е да се появи сериозен конкурент вдясно и тогава ще й бъде много по-трудно.

Имам усещането, че ГЕРБ влиза в турболентност. С прогонването на Цветанов нейната хомогенност и консолидираност ще бъде подложена на изпитание. Може би първите симптоми ще видим още на местните избори, които чукат на вратата.

Не вярвам, че Цветанов ще капитулира и ще се оттегли. Той инвестира твърде много в изграждането на ГЕРБ и няма как лесно да загуби социалния капитал, който има в ГЕРБ. Очаквам форми на рециклиране на политическото му влияние. Какви точно мога само да гадая, но вътрешно-партийна опозиция, алтернативни проекти по места и на национално равнище вероятно ще има.

– Не е ли нормално за една партия да излезе в опозиция? В демокрациите една партия ту е на власт, ту – в опозиция и в това няма драматизъм. ГЕРБ влизат в избори все едно са Сталинградската битка. Стоенето в опозиция може да е шанс за преосмисляне, съсредоточаване, освежаване.

– Нормално е при нормален политически модел, нормален политически живот и нормална демократична система.

ГЕРБ е особено образувание и все още не е заживяла нормален политически живот. Тя стартира като частен политически проект, беше изградена като синдикат на неприпознатите от предишните доминиращи партии хора с политически амбиции. Бе замислено като проект с идеална цел – да вземе и да задържи властта и да черпи ресурс от връзката с властта. Не сме забелязвали елементи на нормален за партиите идеен живот, идейни дебати, създаване и разработване на политически технологии като икономическа или регионална политика.

Ако има смисъл от съществуването на партиите, то това е да представляват нуждите на определени социални категории и да разработват адекватни политически технологии за реализация на социалните поръчки, дошли отдолу. В ГЕРБ това липсва. Когато е имало нужда от идейно творчество и политически продукт, тези задачи са били аутсорсвани или на мозъчни тръстове, работещи на пазарен принцип, или е взимано ноу-хау от ЕНП на принципа копи-пейст.

ГЕРБ ще стане нормална партия, когато се отдели от властта, поседи малко в опозиция и използва престоя си там, за да покаже има ли какво да каже на хората или няма.
Големият риск пред нея е наистина да омръзне на хората, защото не демонстрира убийствен управленски капацитет.

– Но, изглежда, няма кой да я изпрати в опозиция, което веднага ни фокусира върху проблемите в БСП, чиито конгрес се очаква с огромен интерес. Очаквате ли край на вътрешната война с оглед на предстоящите местни избори? Нов лидер?

– Честно казано, не очаквам драматични обрати на предстоящия конгрес. Повече са шансовете да се заровят малко томахавките и да протече консолидация, въпреки че местните избори не са добра перспектива за такъв процес.
Много често регионалните избори допълнително разконцентрират и стимулират центробежните сили. Освен поколенчески групи по интереси се активират и локални патриотизми и особености. Но БСП си влезе в перманентна криза, породена от смяна на генерации, които не са непременно на възрастов принцип, а се основават на стадии в битността на елит в БСП.
Това обещава напрежение, но не виждам предпоставки за радикален обрат.

БСП, за разлика от ГЕРБ, е била много по-чувствителна към някои нюанси в идейните разбирания за посоката на развитие в партията. В момента конфликтите не са на идейна база, а по-скоро на лична и групова основа.

– Обвиниха Нинова, че тласка партията към ляв консерватизъм. Не е ли това идеен елемент в развитието на БСП?

– Има развитие по посока на ляв консерватизъм, но, извинявайте, почти цялата европейска левица е в криза. На този фон БСП е една от малкото социалистически партии, членки на ПЕС, която дори на евроизборите бележи ръст. Какво да кажем за германската или за френската социалдемократическа партия, която не знам има ли я още.

– Френската почти изчезна, германската се срина до трета политическа сила.

– Тези, които не харесват ляво-консервативните да положат усилие и да предложат своя политически продукт. Но не го виждам.

– В интервю твърдите, че не лидерът е проблемът на БСП. Какъв е тогава проблемът, господин Георгиев?

– Не е лидерът, не е и политическият продукт. Големият проблем е капацитетът на БСП, който по убедителен публичен начин да довежда политическия продукт до потенциалните й избиратели.

Хардуерът е проблем на БСП. Тя е била силна тогава, когато има силни структури. Това е важно, особено ако една партия е в опозиция. На ГЕРБ й е лесно. В повечето общини регионалните й структури са местната власт и те имат човешки капацитет, финансов, административен и властови ресурс. Докато структурите на БСП на много места ги няма.

– При липса на капацитет и силни структури трябваше ли да се заявява целта да се спечелят евроизборите, за да се предизвикат предсрочни парламентарни?

– Изборите можеха да бъдат спечелени при друг тип кампания. От изследвания и от качествени проучвания е видно, че БСП твърде рано влезе в кампанията. Почти от януари – конгреси, „Визия за България“, излизане от парламента. Всичко това натовари структурите по места. Там, където те са жизнеспособни и бяха направени промени, резултатите са добри.

На тези избори БСП стои по-добре в големите градове, отколкото в депресивните региони на страната, където не стига че е в опозиция, но и структурите й са небоеспособни. Северозападна България е типичен пример.
Електорат има, но няма кой да му вдъхне кураж и да го мотивира. За това са нужни хора. При условие, че нямаше и силна медийна кампания, която има способността да стига до всички региони, хората не излязоха. Не видяха мотив да го направят.
Там, където структурите на БСП са слаби или разединени от генерационни и вътрешни противоречия, прегоряха. Бяха на всички тренировки, но за решаващия мач не бяха във форма.

– Откровен или братоубийствен ви се струва публичният дебат, който води БСП след като не успя да стане първа политическа сила и да предизвика предсрочни избори?

– В БСП винаги е имало публични дебати. Евровотът не беше изборна катастрофа. За първи път беше възможно да победят ГЕРБ. Това е разликата и оттам идва драматизмът. На други избори победата не стоеше като опция, а сега можеше да се случи. При разумна игра, друг тип акценти и при условие, че нямаше вътрешен саботаж по различни причини на редица места. Тук може би и фактори извън БСП си свършиха добре работата.

– Направо да го кажем – саботажите бяха от страна на про-ГЕРБ настроени кръгове.

– Има хора в БСП, няма защо да се лъжем, чиито ситуативни интереси бяха по-близки до ГЕРБ, отколкото до тези на партийното ръководство. Какво да правим – човешко е.

– Като социолог как ще определите дела на купения и контролиран вот в България?

– По мои оценки, наблюдавайки политическата биография на различни секции, на тези евроизбори около 10 на сто от случилия се вот – тоест около 200 000 гласа, са с висока степен повлияни от мръсни политически технологии.

– Това не е малко.

– Не е и решаващо, но може да обясни до голяма степен солидна част от постижението на поне 2-3 политически формации. При ниската активност и тези 200 000 могат да подредят крайните резултати. По мои хипотези при 40 на сто от тези гласове е използвано финансово влияние, при около 60 на сто – логиката на контролирания вот, и то не толкова от бизнеса, колкото от местната власт.

– На старта на кампанията бе Апартаментгейт, последваха „къщите за гости“. Ако се върнем по-назад, управлението от началото на мандата си е белязано от скандали. Въпреки това гласоподавателите са пасивни, дистанционно протестиращи. Защо? Нямат вярата, че могат да постигнат със собствени сили радикална промяна на политическата система?

– Огромният процент негласували е форма на протестен вот. Това, което не се случи, е трансформацията на част от този протестен вот в наказателен. Наказателният винаги се реализира като вот срещу тези, които олицетворяват статуквото.
Разбира се, има умора. Има и тежък социален песимизъм. Липсва усещането, че България може да има и друг политически модел, където не са монтирани корупционните практики, синдромите на партията на властта, на партия-държава и партия-местна власт, олигархичен елит. Но основната причина за липсата на наказателен вот е фактът, че икономическата ситуация не е добра, но не е кризисна.

Кризисна беше в Украйна, където Порошенко инвестира повече пари и повече административен ресурс на президентските избори, но наказателният вот го помете.

Тежка е и икономическата ситуация в Молдова. Подобен на нашия казус – една олигархично-политическа партия на властта беше победена и ще бъде пометена от властта, благодарение на мъчителна коалиция между ляво и дясно, между про-руско и про-европейско.

ГЕРБ имаха шанс, защото икономическата конюнктура е сравнително благоприятна. Няма социално напрежение по тази линия. Но ако, не дай Боже, светът, Европа, регионът или България изпадне в икономическа депресия, това трудно ще работи в тяхна полза.

– Статуквото се рестартира с евроизборите. За колко време според вас?

– Не виждам много оптимизъм в тези избори. Загубилите не са щастливи, разбира се. Но има тревожни сигнали за всички партии. Не само за БСП, където даже има оттласкване от дъното в сравнение с предишни избори.

Ще има турбуленции и центробежни тендеции в ГЕРБ – не само заради изборните резултати, но и заради други съпътстващи феномени.

На ДПС също му светна лампичката, защото резултатът не беше постигнат благодарение на силната консолидираност, която електоратът проявяваше в предишни времена.

 

Не зная дали и ВМРО трябва много да се радва. При „Атака“ и НФСБ ситуацията е трагедия.

„Демократична България“ постигна резултат, който дава надежда на демократичния лагер. Особено в навечерието на местните избори в София, защото те си остават софийски феномен. Там има потенциал, стига да не допуснат в последния момент типичните за тях грешки и лични крамоли. Така че те биха могли да се превърнат в перспективен опонент на ГЕРБ и да ги лишат от монопола в дясното политическо пространство.

Но навсякъде има брожение и партиите има за какво да мислят.

– И все пак най-драматични процеси се отключиха в БСП.

– Заради сериозния шанс за победа, който партията имаше.  
Ако в БСП има инстинкт за самосъхрание, в неделя трябва да намерят верните решения. Не че партийното ръководство не трябва да си направи изводи къде сгреши. То сгреши, безспорно. Изглеждаше, че БСП е яхнала вълната.

– Но вълна нямаше.

– Нямаше и трудно се получава без икономическа и социална криза.

– Отчетлива вълна имаше обаче при избора на Румен Радев, когато също липсваше икономическа криза.

– Но Румен Радев беше ново лице. Не беше обременен от партийни имиджи, провали в миналото, което БСП и нормалните партии си носят.


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!