Ето как Петър Стоянов удари Богомил Бонев секретен доклад на НСС и загуби изборите

ПРЕХОДЪТ- 30 години от Промяната

 

Има един ден от историята, който президентът Петър Стоянов няма да забрави никога. Mоментът, в който изборите бяха преобърнати за около една минута телевизионно време в ефира на бТВ – 5 ноември 2001 година.

Само седмица преди президентските избори, един телевизионен „диспут“ преподрежда пластовете по такъв начин, че лидерът в класирането се оказва губещ. Липсващият играч става неочакван победител.

За този драматичен момент си спомни тази вечер в предаването „Лице в лице“ президентът Петър Стоянов, разказвайки, че е извадил секретния доклад на НСС за корумпирани министри в правителството на Иван Костов, защото опонентът му Богомил Бонеив го е обвинил в корупция.
„Бях ядосан, афектиран, извадих доклада и го размахах пред очите му: Ти ли ще ми говориш за корупция, виж какво пише тук„, разказа Стоянов тази вечер.

Този дебат влезе в учебниците като пример за щетите, които нанася включването на ченгетата в политиката.

Ето какво се случва в тази драматична вечер, в която Петър Стоянов обвини директно конкурента си за президентския пост Богомил Бонев, че като вътрешен министър в кабинета е бил част от проблема „корупция“.

На предизборния диспут по bTV седмица преди изборите за президент държавният глава извади строго секретен доклад, изготвен от Националната служба „Сигурност“ през декември 1999 г., и накара водещия Иво Инджев да изчете пасажи от него.

Стоянов изрично подчерта, че поема цялата отговорност за огласяването на данните.

„Има групировка, която се ползва с протекции на високопоставени политици и висши служители на държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната“, пише в доклада. Името на групировката в доклада е заличено, уточни слисаният водещ Иво Инджев.

„Богомил Бонев е първият от българските политици, който заигра в едно и също поле с българския бизнес“, обяви Петър Стоянов пред стаената публика.
Обвинявам ви, че като министър на вътрешните работи, вместо да пазите България от корупцията, вие в много голяма степен бяхте част от проблема корупция“, допълни Петър Стоянов и хвърли бомба.
„Ако Иван Костов имаше силата да каже защо изгони част от своите министри, сред които и задължително и Богомил Бонев, сега нямаше да има кандидат-президент, който да се гаври с нас и да ни обяснява какво било корупция и борба с корупцията“, заяви президентът кандидат.  Ефектът беше убиствен.

„Докладът е написан без нито едно доказателство и позоваване на конкретен факт – той беше поръчан да бъде написан така, защото тогавашният министър на вътрешните работи беше неудобен на президента и на министър-председателя. Те искаха друг министър и си го намериха в лицето на Емануил Йорданов“, отвърна Богомил Бонев.

След диспута Стоянов заяви: „Трябваше да го кажа, щеше да бъде недостойно от моя страна да мълча за толкова големи лъжи.“ Той подчерта, че докладът е автентичен и затова не е компромат – нещо, което подчерта и тази вечер.

Бонев обясни пред журналисти след диспута, че няма да съди Стоянов, въпреки че се чувства оклеветен. Президентът не е нарушил законодателството, правейки публично достояние части от секретен доклад, понеже докладът не съдържа реални данни, бе позицията на Бонев. Той подчерта, че преди една година е поискал срещу него да почнат следствени действия, но главният прокурор отвърнал, че не се занимава с предизборна кампания.

 

Как се стига до доклада?

Иван Костов възлага изтотвянето на доклада, след като решава да преформатира не само кабинета си, но и ръководството на партията след загубата на местните избори през 1999 година. По това време етикетът „корупция“ вече беше лепнат на управлението на Костов. Медиите бяха пълни с критични материали, а лица от висшия ешалон на властта бяха посочени като лицата на корупцията в България.

Премиерът възлага на контраразузнавателната Национална служба „Сигурност“ (предшественик на ДАНС) и НС „Борба с организираната престъпност“ да изготвят доклад за корупционните практики по високите етажи на властта. Ръководителите на двете служби – ген. Атанас Атанасов и ген. Кирил Радев – са инструктирани да не информират вътрешния министър Богомил Бонев за работата си по разработката.

Така Бонев се оказва едно от главните действащи лица в Доклад 226 (носи името си от броя на „разобличените“ корумпирани функционери).

В доклада се описва схема на „престъпна групировка под контрола на руснака Майкъл Чорни, която не просто се ползва с протекциите на висши политици и служители на държавната администрация, но и държи службите за сигурност чрез вътрешния министър на Костов“.

„Посредством предвидените в закона правомощия на МВР за прилагане на репресивни действия министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области на икономиката, свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства, а именно: телекомуникации и мултимедии; производство и търговия на акцизни и лицензирани стоки (цигари, алкохол, кафе, CD), търговия с оръжие и специална продукция, хазарт и развлекателен бизнес. Тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите на туризма“, се казва в онзи доклад.

Нито през 1999 г., нито през следващите години прокуратурата не е потърсила наказателна отговорност на Бонев за тези твърдения. Вместо това Бонев се опита да осъди ген. Атанасов за уронване на престижа – без резултат. В крайна сметка, съмненията за нерегламентирани връзки между ръководителя на МВР и руската групировка, описани в документа на НСС, останаха да висят без отговор.

Малко по-късно Костов прави опит за „безболезнена“ изолация на онези лица от ръководството на СДС, които той публично обвинява за „демонстративния господарски манталитет, необяснимия скок в семейния и жизнен стандарт, изкористяването на властта и ориенталската партизанщина“, но все пак не назовава поименно. Прави чистка в кабинета си, като освобождава без обяснения десет от министрите си. Между тях и Богомил Бонев.

Набеденият за покровител на мафията Богомил Бонев решава да отговори на удара с удар – през април 2000 г. започва остра кампания срещу Костов, когото обвинява директно в прикриване на корупционни схеми и настоява името му да бъде изчистено.

Вместо премиера, се намесва вторият „читател“ на Доклад 226 – президентът Петър Стоянов.
Но вместо да го защити от критиките на Бонев – президентът обвинява Костов в това, че е на път да пропилее не само своя авторитет, но и този на СДС, защото не разкрива реалните причини за уволненията на 10-те министри.

Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди 6 месеца. Иване, кажи им, те ще те разберат“, призовава Стоянов пред микрофоните на всички медии на летището на връщане от Германия.

Само няколко месеца преди парламентарните и президентските избори, конфликтът в СДС се превръща в интрига между „Дондуков“ 1 и 2. Раздорът няма как да бъде спрян.

През септември 2000 г. Петър Стоянов заявява, че обмисля да се кандидатира за втори президентски мандат, но този път не като партийна номинация на СДС, а като независим кандидат с подкрепата на „Раковски“ 134.

„Бил съм президент на всички българи и искам да остана такъв. Една партия може да се идентифицира със своето ръководство и това обикновено става след успешни избори. Но преди избора, СДС трябва да се идентифицира преди всичко със своите избиратели“, пише той в статия пред в. „Демокрация“, в която отново обвинява партията си в занимание с „компроматни войни и политически разправии“.

Шамарът за СДС е оглушителен – точно когато кабинетът се мъчи да запуши пробойните по всички фронтове, включително и вътрешнопартийните, откъм президентството се отваря цяла бездна.

В съзнанието на тъмносините симпатизанти Петър Стоянов се превръща в неблагодарник и предател, който веднъж използва ресурсите на партията, за да влезе в президентството , но сега не се поколеба да се откачи от нея, когато изведнъж тя се превърна в тежест за личната му кариера. При това – до онзи ден се кълнеше, че е горд „седесар“.

Десет дни преди парламентарните избори на 17 юни 2001 г. Стоянов обявява официално, че ще се кандидатира като независим.
Всички социолози отчитат сериозна преднина на Петър Стоянов заради високия му личен / институционален рейтинг и обещаната подкрепа от НДСВ. Очаква се сравнително висока избирателна активност – над 55%, което означава, че с малко повече усилие Стоянов може да спечели изборите още на първи тур.

Два дни след регистрацията на Петър Стоянов, Богомил Бонев също обявява, че ще се кандидатира за президент. Името му се спряга за потенциална номинация на НДСВ месеци преди началото на кампанията. В крайна сметка, Бонев се включва в надпреварата през Гражданската партия за България (на журналиста Асен Сираков), като избира за кандидат-вицепрезидент земеделеца Атанас Железчев.

След известно колебание дали да не даде официална подкрепа на Бонев, ДПС  решава да агитира за алтернативен кандидат-президент – Ренета Инджова.
„Много е важно да тълкувате правилно нашите послания. Аз няколко пъти подчертах, че страната има нужда от нов президент. Направете си сами извода“, казва Ахмед Доган на въпрос кого би подкрепил на евентуален балотаж.

Кампанията е напрегната. Докато Стоянов се надбягва с Георги Първанов по студиата, на втора линия Богомил Бонев води ожесточена офанзива срещу действащия президент. Критиките му варират от злоупотреба с президентските задължения по време на кампанията, до обвинения в намеса в съдебната система и т.н.

Няколко дни преди изборите Бонев минава в най-острата фаза на акцията си – заявява, че Петър Стоянов е получил 1,5 млн. лева от Майкъл Чорни за организацията на събора в Рожен през 2000 г., както и че руснакът му е съдействал за организирането на президентска среща с Борис Елцин.

Стоянов отрича всяко от твърденията му, като дори не крие изненадата си от натиска на Бонев по руска линия.

Пети ноември, понеделник. Остават само няколко дни до ключовия първи тур на президентския вот. Първият сблъсък на Стоянов с кандидата на социалистите Георги Първанов се очаква именно в тази вечер.
Първанов обаче предпочита да играе „пас“ и избира да замине за срещи с избиратели в Русе и Силистра, вместо да излезе в националния ефир. Иво Инджев твърди, че екипът му е очаквал председателя на БСП в студиото до последния момент.

Стоянов решава да заложи на самоубийствена стратегия – да смени консенсусния стил с агресия. Да атакува по най-острия начин онзи, който се осмели да го обвини в престъпни обвързаности. Да удари ченгето с активно мероприятие.

И вади прословутия Доклад 226 срещу Богомил Бонев насред дебата по бТВ, като връчва декласифицирано копие на водещия Иво Инджев.

Ето го доклада“, настоява Петър Стоянов и връчва папката в ръцете на единия водещ на дебата Иво Инджев.

„Имам ли право на това?“, пита журналистът.

„Да, да, аз ви го давам. Оставете на мен да нося отговорност. Прочетете го“, отговаря президентът.

Докладът се превръща в скандала на вечерта, Бонев и Стоянов влизат в двубой по болезнената тема за корупцията в десницата.

„Рискувате най-големият победител от диспута да е Георги Първанов“, предупреждава водещата Светла Петрова. Точно това се случва.

Реакциите след предаването са еднозначни: пълна демобилизация и разочарование от решението на Стоянов да намеси службите за сигурност в предизборната кампания. Бонев губи доверие, но президентът губи изборите.

За всеобща изненада – действащият държавен глава не просто не печели, а изостава на втора позиция с 34,95%. Първенец в гласуването се оказва не друг, а „липсващият“ от скандалния дебат – Георги Първанов. Четири години след края на кабинета „Виденов“ БСП получава неочаквана политическа реабилитация.

В крайна сметка, на 18 ноември 2001 г. Георги Първанов печели изборите с малко над 2 милиона гласа (54%).
Това е краят на СДС като единна национална партия на десния електорат.
Нещо, за което Стоянов е предупредил Костов, както разказа тази вечер.
„Десният човек винаги реагира на такъв тип обвинения. Мен това ме извади малко от равновесие. Това беше и моята грешка. Сега като се замисля, бил съм твърде емоционален. Ако бях чиста проба политик – в смисъл, опитен, ловък – най-вероятно щях да си спестя това“, казва години по-късно.

Тази вечeр също изрази съжаление, че е извадил доклада. И отново спомена само името на Бонев от този доклад.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар