ЕНП, вие се провалихте в България!

„Защо подкрепяте мафията в България?“
„Слепи ли сте или също сте корумпирани?!“
„Засрамете се, лицемери!“

Тези въпроси и възклицания са незначителна част от реакциите на протестиращите българи, отправени към представителите на Европейската народна партия, но са брилянтно обобщение на настроенията, които предизвика водещата партия с поведението си спрямо правителството в София.

Гневът се разчита както на плакатите по време на протестите, така и в профилите в социалните мрежи на Манфред Вебер, Доналд Туск, ЕНП, малтийката Роберта Мецола.

Изглежда, че българите се разделят с една от последните си илюзии – че могат да разчитат безусловно на Брюксел, когато българските институции са им обърнали гръб и бездействат. Когато парите от европейските фондове се „усвояват“ по схеми, а не изпълняват основната си цел да повишат благосъстоянието, да запълнят разликата между Изтока и Запада в ЕС, да дадат тласък на икономиката, да вдигнат на крак най-бедните региони. Точно обратното – вероятно благодарение и на европейските фондове България е рекордьор по показателя за социално неравенство. Тук богатите са много богати, а бедните – много бедни.

Да разглеждаме обаче европейските институции като единно цяло, в което липсва политическа и партийна динамика, ще бъде погрешно.
Истината е, че голямото разочарование дойде от водещата група в Европейския парламент – тази на Европейската народна партия; фундаментът, върху който се крепят ГЕРБ, правителството и самочувствието да управляват.

Групата на ЕНП разпъна чадър над ГЕРБ и Борисов, след като близо 90 дни многозначително мълча.
Европейската народна партия, Европейската комисия или парламент не свалят и не качват национални правителства. Но липсата на отчетлива подкрепа подхрани надежди, че непублично ще бъде даден знак на Борисов за достойно оттегляне.

Очакванията са излъгани с днешна дата, но да върнем лентата към началото на българския бунт.
През юли, когато жълтите павета се изпълниха с народ, председателят на фракцията на ЕНП Манфред Вебер използва приемането на България в така наречената „чакалня“ на еврозоната и заяви твърда подкрепа за „българското правителство на Бойко Борисов в усилията му да защити икономиката от отрицателните последствия от кризата с Ковид-19, в борбата срещу корупцията и в напредъка в процеса на присъединяване към еврозоната.“
Забележете, „в борбата срещу корупцията“…

Очевидно е, че на този начален етап ситуацията бе силно подценена. Очевидно имаше очакване, че протестите ще бъдат поредната „буря в чаша вода“, предизвикана от един като цяло търпелив народ. Скандал, който на свой ред ще отмине, както отминаваха редица други провали от началото на мандата на сегашния кабинет.

В същото време, отново през юли, лидерката на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер бе в София (16 юли), но в правителственото съобщение нямаше и дума, че подкрепя Борисов.
Затова пък пресцентърът на Министерски съвет се престара преди седмица, когато обяви подкрепата на Доналд Туск към Борисов след разговор с нашия премиер. Наложи се Туск да информира публиката по-коректно, като написа в туитър: „Имах открит разговор с българския премиер Бойко Борисов днес. Страната е извървяла дълъг път по време на неговото управление, но предизвикателствата остават. Необходими са допълнителни реформи по отношение на върховенството на закона, независимата съдебна система и борбата с корупцията – основните ценности на ЕНП. Демокрацията в България ще има последната си дума на изборите.“

Вебер също се включи с коментар в социалната мрежа след разговор с Борисов, като отбеляза, че оценката за България в доклада за наблюдение на Еврокомисията била справедлива, но са нужни подобрения. А на финала на краткия пост направи идентична препратка към изборите, като тази на Туск: „Уважение за протестиращите, но изборите през март ще бъдат решаващи.“

Очевидно е, че това, което ГЕРБ са успели да направят през август и септември, е да убедят своите партньори от ЕНП да им окажат подкрепа до редовните избори. Тоест, да бъде избегнат кошмарният сценарий със служебен кабинет на президента.
В същото време мониторингът над страната ни за върховенството на закона и корупцията остава, даже става двоен. Веднъж специално за нас по МСП, и втори път – по новия механизъм за оценка на всички страни от Евросъюза.

Можехме в тази ситуация да определим случилото се като полуподкрепа, ако не бяха два гигантски гафа, които на разговорен език ще наречем направо „издънка“.

Първият е, че на българския представител в групата на ЕНП – Радан Кънев, не му бе дадена думата да говори в зала при дебата за българската резолюция. При заявено изказване Кънев бе отрязан и той депозира позицията си писмено. Критичните гласове не бяха допуснати от ЕНП.

Вторият гаф са поправките, които малтийската представителка Роберта Мецола реши да внесе в критичната към властта в София резолюция.
Няма да ги повтаряме, но най-общо казано те поделяха вината между премиер и президент, прехвърляха топката към „изтъкнат магнат“, разбирайте Божков, като финансиращ протестите. (Мецола сякаш си е водила бележки, докато е слушала Александър Йорданов). И изобщо целенасочено замъгляваха картината, която иначе западните медии блестящо описаха, като не спестиха пистолетите, шкафчетата, острите дефицити на демокрацията в България, генезиса на мафията, адекватността на протестите.

Скандалните поправки на Мецола бяха отхвърлени, но горчивият вкус остана, а в социалната мрежа евродепутатката е затрупана с въпроси колко пари е взела, за да вкара промените. Може да се предположи, че в България Мецола е вече толкова известна, колкото и в родната си Малта. Тя дори се принуди да контролира изявите на българи под своите постове, като очевидно трие някои от тях. (Сред тях имаше и хаштаг BULEXIT, но не си струва да напускаме Европейския съюз заради една Мецола.)

Накратко, Европейската народна партия се провали в България.

Радан Кънев трябва наистина добре да помисли дали да остане в групата на ЕНП в Европейския парламент или да продължи да предлага компромисен прочит на случилото се.
В интервю за Дойче веле Кънев заявява следното:
– „За първи път ЕНП ясно осъзнава, че ГЕРБ е проблем за нея, а не гордост.“
– „Ръководството на партията и отделните членове много ясно виждат, че ако подкрепят българското правителство, трябва да платят много тежка политическа цена – в България и пред европейското обществено мнение. И съответно тази подкрепа вече не идва безусловно както преди, а идва под много тежки условия: България незабавно да започне реформите, които отлага в продължение на десет години.“
– „ЕНП се опитва да даде последен шанс на българското правителство.“

Последен шанс. Вярно?! Шансът идва след години на толериране, въпреки скандалите около управленията на ГЕРБ, въпреки ниските показатели на България през последните десет години, въпреки липсата на очевиден напредък по основни индикатори за състоянието на демокрацията като борбата с корупцията, свободата на медиите и върховенството на закона.

ЕНП си затвори очите още през 2008 година, когато приемаше ГЕРБ в редиците си и когато партията бе новата звезда на десния небосклон в България. Ерго, щеше да им донесе повече места в Европарламента.
ЕНП замижа и през 2017 година, когато ГЕРБ влезе в коалиция с националистически формации. Нещо, което в Германия, например, е табу за партията на Меркел.

Днес, 12 години по-късно, броят на евродепутатите и влиянието, към което се стреми ЕНП чрез своите партии на национално равнище, е още по-ценно, тъй като подкрепата изтънява.
На последните европейски избори водещата сила на европейско ниво трябваше да отчете електорален отлив. ЕНП и социалистите в Европейския парламент загубиха мнозинството си, а след висока избирателна активност на Стария континент балансите в институцията драстично се промениха. Нови политически явления като Зелените със силен антикорупционен акцент в своята платформа, вече могат да диктуват условия.

Традиционните партии не са това, което бяха и през случая България промяната става видима.
ЕНП не наложиха гледната си точка към ГЕРБ и Борисов, а критичната резолюция бе приета с 358 гласа на социалисти, леви, зелени, либерали.

Българският въпрос излезе на европейската сцена, въпреки съпротивата на ЕНП. Проблемът на ЕНП се нарича Виктор Орбан. Но проблемът на българите се нарича Борисов и те очакваха адекватни реакции, а не опорни точки на брюкселки език.

С подкрепата, която оказа на властта, Европейската народна партия влезе в отчетлива колизия с ценностите, които прокламира (върховенство на закона, независима съдебна система и борба с корупцията – по Туск).

В българската политическа драма, която се пренесе и на европейско ниво, има една потенционално добра новина. На последните европейски избори активността в България рязко се отличаваше от тази в Европа. Тук бе критично ниска, докато в Европа отбеляза отчетлив ръст и то сред младото поколение, които се оказаха „зелени“ избиратели.
Тук мнозинството от българските граждани не видя мотив да отиде до урните. Добрата новина е, че това най-вероятно ще се промени. Българите вече разбират по-добре залозите в европейската политика, влизат в детайлите. Случилото се намества пластовете, избистря отношението към партиите на паневропейско ниво. За следващите европейски избори повече българските избиратели ще намерят защо да гласуват и ще бъдат толкова активни, колкото в социалните мрежи под постовете на Туск, Мецола, Вебер.

И да не забравим – през март също, както ни призовават европейците от ЕНП.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар