Д-р Григорий Вазов: Българинът не може да бъде спечелен с 20-50 лева, за да гласува за теб

Говоренето, че България влиза в дългова спирала е политическо. Бюджетът, който се предлага от правителството, не е предизборен, а по-скоро следизборен. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, член на Фискалния съвет.

– Доц. Вазов, приоритетите на бюджета за догодина са повече пари за образование, здравеопазване и социални нужди, но защо отново има недоволство срещу тези мерки?

– Логично е. Когато се намираме в такава изострена политическа ситуация коментарите ще бъдат едни и същи, преди всичко политически и мултиплициращи се без да се познава материята. Факт е, че тази година този бюджет е по-особен и е възможно да имаме усложнения в следващите години, защото досега се спазваше една много стриктна дългова политика.

Не мога да приема, че този бюджет е предизборен, защото ние имаме политически опитни хора и те знаят, че Иван Костов направи предизборен политически бюджет и не спечели изборите, тройната коалиция направи предизборен бюджет и не спечели изборите, Орешарски направи предизборен бюджет и не спечели изборите. Българинът не може да бъде спечелен с 20-50 лева или дори с 1000 лева, за да гласува за тебе. Просто народопсихология „имал си пари бол, дали си…“.

Проблемът е в по-друг аспект. Не мога да си представя как следващо българско правителство ще намери смелост да премахне получени вече от предходния бюджет социални придобивки.

В общественото пространство много беше говорено, че не се правят по този начин социални разходи, и че е необходимо тяхното преструктуриране. Първо, по отношение на пенсиите, второ, по отношение на социалните разходи, и трето, с един сериозен акцент върху инвестиционните разходи от бюджета с висока възвращаемост.

– През пролетта научноизследователски екип на Висшето училище по застраховане и финанси беше разработил кризисен план с мерки, който да запази жизнеността на икономиката и да не повлияе негативно на бюджета. В Бюджета за 2021 г. фигурират ли мерките, които предлагате?
– Тези мерки бяха за тогава, сега имаме съвсем различна ситуация. Факт е, че ние най-бързо реагирахме и още на петия или шестия ден направихме сериозен от професионална гледна точка кризисен план за излизане от създадената пандемична ситуация. Радостното е, че във времето голяма част от препоръките, които бяхме направили, са използвани. Сега държавата има достатъчно опит и политически обстоятелства, които предполагат други решения по отношение на основните параметри на бюджета.

Този нов бюджет и макроикономическата рамка, които са заложени, са доста оптимистични, включително за БВП, където се посочва спад от 3%, докато големите финансови институции – СБ, МВФ дори БНБ дават спад от 5,5%. Изравняването на приходи и разходи при този оптимистичен вариант на макроикономическата рамка през следващите две-три години, предполагам, че ще има доста сериозни изненади за следващите бюджети.

– Предстои ли дългова спирала, както прогнозират някои икономисти?
– Скептично съм настроен. Не бързам да говоря за дългова спирала. При дълговата спирала ти нямаш достатъчно приходи, за да обслужваш дълга. Засега всички показатели показват, че тази формула, която имаме и която се използва, не предполага дългова спирала. Но много е важно какво ще направи следващото правителство, тъй като този бюджет не е предизборен, той е следизборен. Ако следващото правителство, независимо дали ще е на ГЕРБ или коалиционно, не успее да реши проблема с тези разходи, които в момента са залегнали, тогава съществува опасност да влезем в дългова спирала. Не трябва да се забравя, че нашият дълг спрямо БВП е около 30% и е далеч от изискванията на ЕК за горна граница. В България много индустрии продължават да работят. Около 700 милиона евро е неизпълнението на бюджета по приходите за деветте месеца на 2020 г. Може би това дава оптимизъм на правителството при правенето на новия бюджет.

Изразът дългова спирала е политически. Това, което забелязвам в момента при коментарите на бюджета, че много политици не са го чели, не са видели цифрите в него, не са чели становището на Фискалния съвет, което е много професионално и след това да говорят с цифри, факти и аргументи. Получава се следната ситуация: някой политик или експерт каже нещо по телевизия или радио и след това се получава мултиплициране в общественото пространство на това, което е казал без да бъде проверено. Някой казва, че ще има дългова спирала, след това всички започват да говорят за нея. За дългова спирала ще може да се говори едва догодина по това време, когато се прави новият бюджет. Тогава може да има симптоми или да няма на дългова спирала.

– Според вас днешната криза с пандемията може ли да се отрази по някакъв начин на приемането ни в еврозоната?
– На този етап не виждам никакви факти и обстоятелства, които да ни попречат. Банковата система стои добре. Икономическите параметри на държавата в условията на коронакриза също стоят добре. Да, може да се забавян процесите, както се забавят процесите в редица икономически сфери като ресторантьорство, туризъм и др. Това може да се случи, но няма да ни попречи, така че няма от какво да се притесняваме.

– Коронакризата също така е и възможност. Какви поуки трябва да извлечем от нея и каква икономика трябва да изградим в бъдеще?
– Поуките са много и във всички аспекти. Обърнете внимание, че най-голямата криза се появява, първо, в духовната сфера и образованието, второ, в здравеопазването, където наблюдаваме голяма криза в кадровото осигуряване, неуправляемата ситуация на изтичане на създадени кадри. Големият парадокс е, че нашата държава 30 години инвестира в образованието на хора, които отиват да работят в развитите държави. Това е една безумна инвестиция. Някой трябва да плати този разход. Получавайки безплатно образование в България, ти трябва да върнеш тази инвестиция. Големите икономически структури – корпорации, банки – тук пак имаме противоречие. Не може държавата да инвестира в създаване на кадри за банки, корпорации, които са 100% частни. След като ползват създадения продукт, те трябва да платят за него.

Във ВУЗФ не правим никакви компромис в този аспект. Организационната структура на нашия университет е направена като тези в добрите западни университети – начинът на преподаване, начинът на изискване, имаме сериозна дисциплина, имаме невероятно качество на преподаватели и студенти. Тук хората идват да учат, те плащат и тук се получава обратната връзка. Този, който плаща, той изисква и контролира какво му се подава като образователно съдържание.

– Тази година честваме 170 години от рождението на Иван Вазов. Вие сте представител на този голям възрожденски род. Неотдавна Вие заявихте, че трагедията на България е липсата на хора със „синя кръв“, липсата на елит. Кога ще имаме елит, с който да се гордеем?
– В България има много стари родове, но на практика през последните 70 години в България беше направено всичко възможно, за да бъдат прекъснати всички родови връзки. Това е направено и с Вазовия род. През 1945-46 г. този род беше разселен в цяла България, за да бъдат прекъснати връзките между наследниците му. Така е направено и с много други родове. От тук нататък е унищожено не наличието на „синя кръв“, а чувството за памет, чувството за род и наследство, чувството за поведение в обществото, което да бъде поставено на едни родови наследствени връзки.

В България все пак има аристокрация, но тя беше наречена реститутки и сини бабички. Това е една народопсихология и особеност на българина да направи всичко възможно бъдещето на България да започва от него, а не от миналото, което има.

– Липсата на памет не е ли в основата на кризата през последните 30 години?
– Кризата е духовна. Да, това наистина е в основата на днешното състояние на страната. Ако прочетем книгата „Хроники на Вазовия род“ ще видим, че първите години след освобождението от турско робство основният акцент за развитието на България е била духовната сфера. В Пловдив в периода от 1880-1890 г. е имало десет театъра, 3-4 големи театрални трупи, имало е състезание в духовната сфера. Пишат се нови книги, появяват се колосите на българската литература. Вазов, Величков, Заимов, Пенчо Славейков, Яворов – уникална плеяда, която създава духа на нацията. Днес не можем да изброим толкова имена и с такова значение. 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар