„Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо“

Още преди да се омъжа за Петьо подозирах, че има интерес към колежката си Яна, с която делят един офис. Изненадан от съмненията ми, той ме увери, че си внушавам и никога не би погледнал към друга жена. Въпреки това ревността продължи да ме измъчва, вгорчавайки живота ми. Накрая не издържах и веднъж тайно му проверих съобщенията. Оказа се, че съм права и те наистина флиртуват. Нещо повече, Петьо беше скрил от колежката си, че има сериозна връзка и скоро му предстои сватба. Наранена от лъжите му, след сериозен скандал реших да отменя сватбата. Едва тогава годеникът ми се стресна, разкая се и ми поиска прошка.

Знаех, че между тях освен флирт и няколко целувки, не е имало нещо сериозно, затова му простих и след няколко дни се омъжих за него. Времето минаваше, но аз все още се чувствах предадена от постъпката му. Няма да скрия, че той се оказа изключително грижовен баща и съпруг. Независимо, че бяхме щастливи, мисълта за колежката му не ми даваше спокойствие и реших, че ще е по-разумно, ако се сприятеля с Яна. Както се казва: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо“. Изпратих й покана в социалните мрежи и оттогава двете сме си близки.

Неотдавна моята стара съперница се омъжи. Въпреки че вече не представлява заплаха за брака ми, продължавам да следя профила й. Не пропускам снимките и публикациите й, и честно казано, мисля, че съм много по-красива от нея. С удоволствие открих, че имам по-голям успех в личния си и професионален живот, дори и семейството ми е по-задружно. Непрекъснатото дебнене обаче започна да ме изморява. Знам, че това е като мания, но не знам как да се преборя…. Помогнете ми да изляза от този порочен кръг и най-накрая да намеря спокойствие.

Източник: Лична Драма
Твоят коментар