Доц. Милен Михов: B Скопие си дават сметка, че не могат да продължават по титовски без Тито (ВИДЕО)

Г-н Волен Сидеров ни замерваше с поредица от обвинения, вкл. и най-вече водача на листата г-н Ангел Джамбазки. И някак странно звучат изказванията му напоследък, че давал награда, ако някой извади доказателство, че той е обиждал. Не става дума за доказателства, но когато в предизборна кампания изнасяш негативни факти, това се казва черен пиар. А когато това действие в условията на предизборна кампания е срещу твои партньори, с които си в НС, това поведение в никакъв случай не може да се определи като добронамерено – тук не става дума за лично отношение. Такава оценка направи във „Всичко коз“ депутатът от ВМРО и ОП доц. Милен Михов на атаките на „Атака“ срещу ВМРО по време на кампанията за евроизборите.

„От началото до ден днешен „Атака“ по необясними за мен причини води яростна кампания срещу ВМРО, срещу г-н Каракачанов и г-н Джамбазки. Което е странно между партньори“, констатира историкът.

Той посочи, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров присъства в НС „мимолетно и кратко“ напоследък.

„ВМРО работи добре, но би трябвало да питате г-н Волен Сидеров защо не стои на работното си място и защо не работи, не съм засичал колко пъти е бил в НС в последната седмица. Факт е, че неговото присъствие в НС е мимолетно и кратко, свързано преди всичко с регистрацията сутрин за форум. Хора, които си бяха направили труда за една статистика, казаха, че г-н Волен Сидеров е участвал в 3% от гласуванията в НС през тази сесия, което е твърде малко. Може би върши много работа, сигурно, но ние не го виждаме“, обърна внимание доц. Михов.

По думите му форумът, който събира лидерите на трите партии от Обединени патриоти, не функционира.

„Ние вече 12 месеца ще стане да се разправяме едни с други, ВМРО дълго се опитваше да бъде медиатор, със синята каска, това не се получи. Изборите можеха да бъдат момент за единство и рестарт на коалицията с общо явяване, не стана; джентълменското споразумение да не се ритаме по кокалчетата също не бе спазено. И днес не виждаме как можем да работим оттук нататък заедно. Ако някой ни обвинява нас, ако не ни харесва като партньор, той може да се оттегли“, загатна депутатът от ВМРО за възможно разтуряне на трипартийната коалиция ОП.

Милен Михов се обяви категорично срещу предложената от партньорите от ГЕРБ партийна субсидия от 1 лв. на действителен глас.
„Не приемаме това улично „един лев стига“. Партиите са отговорни пред обществото, явяват се на избори на 4 г., тази година – два пъти, и отговорността им се измерва с гласове. Регламентираните начини за финансиране са два – европейски, т. нар. германски, с обществено финансиране чрез държавния бюджет; другият е американския, където държавата е либерална, но достатъчно прозрачен, силно регламентиран под погледа на цялото общество и органи. Очевидно американският модел няма да сработи у нас, така че остава другият – държавата да разпределя обществени средства, трябва да се види колко“, обобщи историкът.

Милен Михов се изказа скептично за евентуално общо предложение за размер на субсидията на трите партии от ОП – „защото не виждам, защото няма желание в някои среди да се дискутира това“. „Ние искаме твърда субсидия в рамките на 5-6 лв., възможен е таван да се постави. И на тази основа ще търсим разговор. Ако ограничим до степен на минимално финансиране през държавата, ние хвърляме партиите на тезгяха. Ще разговаряме с всички, но най-вече с партньорите ни от ГЕРБ“, изтъкна Милен Михов.

Той засегна и темата за различното третиране на историята в България и Северна Македония.

„Дали България ще издигне позицията за редакция на договора и ще я постави пред северно-македонската страна, е много важен въпрос. Фактът, че президентът повдига този въпрос, че и други го повдигат, трябва да е сигнал за Скопие, че подобно поведение се разминава с духа и клаузите на Договора за добросъседство. Мисля, че тези сигнали там се чуват, дали ще се стигне до промяна, това зависи от Скопие“, посочи във „Всичко коз“ доц. Милен Михов.

„Мисля, че в Скопие си дават много добре сметка това: че не могат да продължат по титовски без Тито. Федерацията им (бившата Югославия) я няма и светът е съвсем друг. А ние следваме стария принцип – с тях да сме в една геополитическа, една и съща икономическа сфера, и между двете страни не трябва да има граници: нито политически, никакви“, подчерта доцент Михов.

Според него различията около Гоце Делчев и съвместното празнуване на големия българин и революционер ще бъдат изгладени много по-лесно отколкото други исторически събития.

„Не смятам, че проблемът заслужава високо парламентарно внимание, вчера мисля, че един от членовете на смесената комисия е казал, че дебатът продължава и датата 4 май, гибелта на Гоце Делчев, е добра дата за общо честване на паметта и делото на Гоце Делчев. Но тук тепърва горещите теми предстоят – за Илинденското въстание, за българското управление във Вардарска Македония между двете войни. И там нещата ще са трудни“, изтъкна историкът.

 


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!