Доц. Даниел Смилов: Протестите доста сериозно промениха политическата ситуация в страната

Доц. Даниел Смилов, преподавател по теория на политиката в Катедрата по политология на СУ „Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Между послания и заклинания, между обиди и констатации, между напъни за желано и непостигане на възможното трети месец продължават антиправителствените протести с искането на оставката на министър-председателя и на главния прокурор. Продължава и Второто велико народно въстание, а ситуацията в страната остава точно толкова патова, каквато беше и на 10-тия ден от протестите. Обречени ли са септемврийските въстания? Идват ми наум тези въстания, които нямаха успех през септември – Войнишкото въстание от 1919 г. и другото от 1923 г. Не говоря за прословутото Деветосептемврийско, защото то бе преврат дошъл на щиковете на Червената армия. Но каква е равносметката от двете велики през последната седмица въстания? Какво се случва и накъде ще продължат и протестите, и ситуацията в страната? Поканих за анализ преподавателя по теория на политиката в Катедрата по политология на СУ доц. Даниел Смилов. Той е специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Каква е равносметката на 60 дни протести и две велики въстания?
Даниел Смилов: Първо, да кажа, че все пак Великото народно въстание е метафора и трябва да си остане метафора. В крайна сметка става дума за мирен протест, разбира се, имаше провокации и т.н., но като цяло нашата българска традиция за мирни протести беше спазена. И се надявам, че това няма да се промени. Сега, политическата равносметка е сложна. Ако гледаме краен резултат, все още това, което искат протестиращите, не се е получило. Нито една от двете оставки на премиера Борисов и на главния прокурор Гешев не са факт. Но пък има много сериозни промени в политическото разположение на силите, така да го кажем и това засега е основният ефект от протестите. Аз бих описал тези промени в два плана. Първо, дори чисто числово, ако погледнем подкрепата, с която се ползват различните партии, които биха се явили на парламентарни избори, промените са видими. ГЕРБ и БСП са загубили, т.е. своята подкрепа заедно те имат под 50% от общественото доверие, а други партии са повишили своя рейтинг. Сред тях са „Демократична България“, Слави Трифонов е с доста силно представяне. Последното изследване му дава около 15%, „Демократична България“ и ДПС са изравнени с около 10%. Това са сериозни размествания, които показват, че при едни предсрочни избори парламентът, който ще се получи, ще бъде много различен. Сигурно ще има и други нови участници, които засега са на ръба, някои от старите не биха влезли в НС и т.н. Това е едното, което ми се струва, че вече видимо се потвърждава от няколко проучвания от различни агенции. Другото, което е не по-малко важно обаче, е съществена промяна на общественото мнение както у нас в страната, така вече и в ЕС и в международния отзвук за това, което се случва в България. Промяната в обществените настроения у нас се изразява от трайната и широка подкрепа: около 60-62% от хората подкрепят протестите, което показва, че правителството, дори и да остане, е изправено пред защита на непопулярна кауза и така опитите му да се задържи допълнително рискуват да срутят подкрепата за ГЕРБ и другите партии от управляващото мнозинство. По-интересно от последните дни обаче е, че вече като че ли има и известно обръщане в настроенията в ЕС. Все повече се говори за това, което се случва в България. И то се говори по начина, по който и протестиращите изразяват своите възгледи и по начина, по който те виждат проблемите в страната. Заговори се за корупция, отново се поставя въпрос с правовата държава, мониторинга, за който уж беше свален, специалният мониторинг за България и Румъния май ще остане и ще продължи да съществува. Така че това са сигнали, които показват промяна и на нагласите спрямо България сред нашите най-близки партньори от ЕС.

 

Водещ: 62%, казвате, подкрепят протестите. Но видимо те оредяват като присъствие. Какви са рисковете при продължителност, те – протестите да се разсъхват?

Даниел Смилов: Това сме го виждали всъщност като развитие: 2013 г. предложи сходен сценарий. Когато се проточат вече протестите над 2 месеца, те са изиграли ролята си като промяна на общественото настроение и ако се забавя оставката или някоя друга реакция, може да се получи резултат, който се получи през 2014 г. Ако си спомняте, тогава БСП на практика колабира на изборите. Вярно е, че там имаше ефект от банкрутирането на КТБ, но все пак БСП беше основната политическа партия зад управлението „Орешарски“, протестите помогнаха много, за да се подрони доверието в него. Така че нищо чудно да се случи нещо такова, ако управляващите останат и се опитват с всякакви такива маневри да се задържат до редовните парламентарни избори през пролетта на следващата година.

Водещ: Впечатляващ е резултатът на Слави Трифонов – 15% подкрепа в социологическите сондажи. „Има такъв народ“ не присъства активно на протестите. С какво да си обясним тази висока подкрепа?
Даниел Смилов: Явно всъщност има търсене на нови лица. Аз не знам, кои хора точно виждат Слави като ново лице в България. Навлизането му в политиката явно привлича някакви хора, които не биха гласували и които може би и досега не са гласували. Сега характерът на този електорат е интересен, ние тепърва ще трябва да го изучаваме. Но наистина, ако става дума за хора, които досега не са гласували, рядко гласуват по принцип, Слави Трифонов би трябвало да обърне сериозно внимание на мобилизацията на тези хора, когато дойде изборната дата, защото едно е да кажете, че ще гласувате за една партия, друго е в деня на изборите да го направите. Особено, ако не сте по принцип избирател. В този смисъл Слави Трифонов би имал и организационна работа да върши.

Водещ: Очаквате ли изненади от Борисов? Той ги умее тези неща. Има едни 29 милиарда, които се задават на хоризонта. Както и да ги гледаме, те ще се разпределят. Вече желаещите загряват на тъч линията.
Даниел Смилов: Това е безспорно така. Борисов наистина умее да изненадва с различни ходове. Този ход с Великото народно събрание все пак беше сериозна изненада за мнозина. Така че очаквам подобно поведение. Сега, от части то е опортюнистично. Ние виждаме, че всеки ден той се опитва да се договори с една или друга група. Със синдикатите, те успяха от него да измъкнат, ако мога да употребя този израз, 50 милиона за ТЕЦ „Марица Изток“ централите, предполагам че и асоциациите на бизнеса ще опитат някакви такива маневри, парите за които вие казахте, все още не разполагаме с тях. Но дори и България да е в състояние да вземе заеми преди да получи европейските заеми, не вярвам, че ще се стигне чак дотам, но такъв тип опции има и Борисов изглежда е решил да използва всички ресурси, с които държавата разполага, за да остане възможно най-дълго на власт.

Водещ: Доц. Смилов, не са малко тези, които се опасяват, че на мястото на едните мутри ще дойдат други мутри. Едните мутри ще са вън, обаче другите мутри ще останат вътре. Каква е гаранцията, че това няма да се случи, и има ли изобщо такава? Защото ако някой финансира сега протести, то неизбежно след това ще представи сметката.
Даниел Смилов: Не, този аргумент, вие сте права, че така циркулира, широко разпространен е, но какво следва от него? България да остава затънала в един тип мафиотски отношения, да не прави никакви опити да разкъса тези, които са захванали различни сектори от държавата, защото видите ли, някой друг би могъл да дойде. Демокрацията е измислила няколко начина за справяне с такъв тип захват на държавата, и изборите са един от основните механизми. Просто трябва да се мине през избори. Партии, които са били сериозно уличени в практики, които са корупционни, които са съмнителни, трябва да понесат своята отговорност. И политическата отговорност се носи, минавайки през избори. Това е механизмът. Има разбира се, наказателна отговорност, която е отделен въпрос, но от политическа гледна точка политическата отговорност е условието, без което не може да има прочистване и стабилизиране на държавата. Сега, оттам нататък разбира се, няма гаранция, че резултатът, който ще се получи на нови избори, автоматично ще реши всички проблеми. Ние имаме история, в която корпоративни интереси, самите те създават инженерни проекти, партии, финансират ги, тези партии дори са влизали в парламента, ако трябва да дам такъв емблематичен пример – партията на г-н Бареков беше такова творение, но не само. В този смисъл хората, когато гласуват, вече трябва сериозно да се замислят. Имат избор, не е да няма избор. Има все пак партии, които са се оказали, че винаги са сила, отстояват проевропейски ценности на една нормална демокрация, които са минали през някакъв тип изкушения и не са се подали. На такива партии би трябвало да се залага при нови избори, много е важно какво ще се случи и в големите партии, какво ще се случи след едно оттегляне на Борисов да речем в ГЕРБ, дали ще има оздравяване или просто като една лидерска партия цялата формация ще се разпадне по модела на НДВС. Това предстои да видим. Но все пак Борисов ако иска трайно политическо наследство, би трябвало да се тревожи за едно такова развитие по подобие на НДСВ, и да инвестира повече в лица, които биха поели нещата и след него. Самият той каза, че това изглежда ще му е последният мандат като премиер, след това ще се оттегли. Така че е време да видим и кои ще са и новите в ГЕРБ или поне лицата, които ще поемат голямата част от политическата отговорност и след едно евентуално оттегляне на Борисов. По същия начин стоят въпросите в БСП. И там също има сблъсък на различни фракции и групи. Самият факт, че доверието в БСП не се покачва при една такава тежка криза в ГЕРБ, показва, че хората имат и съмнения и в социалистическата партия като алтернатива. Затова виждаме и такъв резултат, при който двете големи партии са на практика под 50% подкрепа от избирателите според социологическите проучвания. Но в една демокрация, това искам да кажа, алтернативи, смислени алтернативи има, просто хората трябва да направят съответния избор.

Водещ: Вие сериозно ли вярвате, че Борисов ще се оттегли?
Даниел Смилов: От поведението му дотук явно си личи това желание да остане максимално дълго на власт. Но на практика той самият казва в един момент, че след едни следващи избори, и то е много вероятно, той трудно ще бъде министър-председател, премиер, и би трябвало в някакъв смисъл да се оттегли на по-задна политическа линия. Така че това е нещо, което предстои, дали ще се случи на предсрочни парламентарни избори или ще се случи на редовните парламентарни избори, но е събитие, през което България ще премине. По моя преценка шансът на Борисов при едни предсрочни парламентарни избори изглежда ще бъде по-голям, отколкото ако изчака до редовните, защото ако тенденциите, които виждаме, продължат, ерозията в подкрепата на ГЕРБ ще нарасне и резултатът може да бъде доста тревожен.

Водещ: Какъв е големият извод от протестите? Защо в триъгълникът на властта видяхме по-скоро орел, рак и щука, отколкото „Съединението прави силата“? След първите 10 дни, когато те бяха изключително вдъхновяващи, последва това, което виждаме.
Даниел Смилов: Вижте, от едни протести ние не можем да очакваме решаване на всички управленски проблеми на страната. Най-вече не може да очаква изкристализиране едва ли не на готово правителство, което веднага да поеме нещата. Рядко протести от какъвто и да е характер имат подобен резултат. Но пак това, което казах, е, че тези протести доста сериозно промениха политическата ситуация в страната. Смениха и начина, по който различните политически партии изобщо виждат бъдещето и правят планове за бъдещето, смениха настроението на хората чисто дори така като обществено настроение, имаме промяна и в отношението спрямо самия Борисов. Никога не е бил така обект на чак толкова силни критики от мнозинството от българите.

 

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар