Доц. Валентин Вацев: Във Вашингтон ще трябва да се откажат от идеята да възпитават Русия

Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

Водещ: В рамките на няколко дни през миналата седмица на термина „Студена война“ се позоваха генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунинг, американският президент Джо Байдън, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. Концентрираното впечатление за засилващо се противопоставяне между Изтока и Запада се отпуши с посещението на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в Москва, където на съвместна пресконференция неговият домакин Сергей Лавров окачестви Европейския съюз като несигурен партньор. Последва остра реакция в западните политически, дипломатически среди и медиите, а на дебат в Европейския парламент поискаха оставката на Борел за неадекватно поведение и неподготвено посещение. Поставен бе и въпросът за нови санкции срещу Русия, които да се свържат и със случая „Навални“, което доведе до интервюто на Лавров пред „Ютюб“ канала „Соловьев Live“, където външният министър заплаши Европа, че Москва ще скъса връзките с нея. В следващите дни събитията се завъртяха ускорено.
Преди срещата на военните министри от НАТО Столтенберг представи необходимостта Алиансът да обнови стратегията си в светлината на действията на Русия и Китай. Китай осъди бъдещата стратегия. На Мюнхенската конференция американският президент съобщи, че трансатлантическият свят се завръща, а в същия ден вечерта Сергей Лавров даде продължително интервю пред телевизионния канал на „Медиа Холдинг РБК“, в което директно попита: „Имаме ли за какво да си говорим с Вашингтон и Брюксел?“. „Замириса ли на Студена война?“ е въпросът. Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Доц. Вацев, съществуват ли предпоставки за Студена война?

Валентин Вацев: Все още не, но аз очаквам през годината, която наскоро започна, тя да се разгърне, т.е. да дойдат налице предпоставките. Аз бих почнал с една крачка назад. През първия месец, който изтече наскоро от мандата на американския президент, той направи няколко обичайни неща. Той търси да комплектува кадровия си апарат, той направи няколко разговора с държавни ръководители извън САЩ и, разбира се, опита се да отмени и даже успя да отмени някои от указите и разпорежданията на своя предходник Тръмп. Той не е направил нищо, с което да изненадва журналистите и да обърка анализаторите, но причините на Студената война все пак са там някъде, те се носят между двете полушария. И макар че досега журналистите през миналата година непрекъснато говореха за Студена война, тя е на път едва сега да се реализира.

Работата е там, че вече действа класическата стратегическа формула на американската Демократическа партия, че главният противник, който представлява реална заплаха за американското величие и могъщество – това е Китай, Русия трябва да бъде използвана срещу Китай, като за тази цел преди всичко Русия трябва да бъде демократизирана. На практика в нашите условия днес в Белия дом разбират под демократизация на Русия махането на Путин. Според мен това е реалната причина така рязко да се втвърди тона както на самия президент Путин, така и – много изненадващо – на руския външен министър Лавров, който съвсем доскоро беше един спокоен, уравновесен, избягващ твърдите формулировки министър. Т.е.я ние сме наистина в нова ситуация и има смисъл да проследим, кои са основните белези на тази ситуация, да видим от какви съставки ще се състои новата Студена война.

Водещ: Ако погледнем към съвременните съставки на евентуалната бъдеща Студена война, кои са те, и коя ще бъде сегашната Карибска криза?

Валентин Вацев: Да, това е най-важният въпрос. Нека да кажа първо накратко, че съставките са три и трите са необходими – съставките на Студената война имам предвид.

Водещ: В каква комбинация ще видим стъпките?

Валентин Вацев: Първата съставка, това е радикалното и окончателно сатанизиране на противника. Това не е напълно готово, но през тази година това ще бъде завършено. Втората съставка е икономическа изолация на набелязания противник. За това се действа по пътя на санкциите. И при първата Студена война икономическата изолация не можа да се осъществи 100%, но беше доста развита. Тази година, която тече, също ще отбележи доста санкции срещу Русия. И третата, най-важна съставка, за която вие преди малко споменахте, това е, че за да има истинска Студена война, двете страни трябва да минат през ужаса на една опасност от мащабен въоръжен конфликт и да не го разрешат.

Карибският кризис беше именно това – двете страни, изправени една срещу друга, се колебаеха в рамките на няколко дена, мислеха как да решат проблема и накрая го решиха със здрави нерви и с ясна мисъл. Сега е интересно, къде може да има такива съставки по света и аз мога да ви кажа, че аз съм ги наброил чак шест: три в Източнокитайско море – става дума за островите Сенкаку, които са и китайски, и японски, според Китай и Япония, и там Китай наистина може да даде повод за Студена война. Второ, това са събитията в Бирма, тъй като Бирма е в горната част на Малакския пролив, където минава сънната артерия на китайския петролен транспорт. Там се точат безкрайните кервани с танкери, с които Китай се захранва, той захранва своите потребности за петрол. И опитът да се прекрати това движение наистина може да създаде изключително напрегната военна ситуация. Третото, разбира се, това са процесите в Тайванския пролив, където наскоро научихме, че са правени военни учения от китайски, но и от американски бойни кораби. Това е третата невралгична точка в Далечния Изток.

Нас повече трябва да ни интересуват трите точки, които са наблизо до нас. Едната е в Сирия, със средна степен на вероятност. Втората е в Калининград, с вероятност над средна – там наистина е възможно да започне въоръжен конфликт всеки момент. И третата точка, която е най-вероятна, за което трябва да говорим с тревога и безпокойство – аз поне така говоря – това са събитията в Украйна. Украинският министър-председател и украинският президент непрекъснато повтарят през изминалия месец, че Украйна повече няма сили и няма възможности да поддържа Минските споразумения. Нарушаването на Минските споразумения означава война.

Две думи за тия споразумения. Там няма нищо особено, просто войната между Украйна и Русия беше започнала де факто и с отчаяни усилия двете страни успяха да се договорят по няколко точки, които всъщност взети заедно представляват само споразумение за прекратяване на огъня. И ако днес Украйна не е готова да спазва това споразумение, както чуваме буквално всеки ден през последните две седмици, това означава просто, че Русия вече е готова със своите средства за туширане на проблема. Това би било ужасно, разбира се. Поради това считам, че страдат хора. Но трябва да ви напомня, че Украйна не е чак толкова далече и от България – само една Румъния и една Молдова ни разделят. Имаме общ излаз на едно море, на нашето море, така че това вече ни засяга и пряко като балканска държава.

За мен конфликтът, който вероятно ще се разгърне в следващите пролетни месеци в Украйна, около Донецк и Луганск, ще изиграе ролята на онази остра ситуация в Карибския кризис, която даде началото на правилата на Студената война. В Карибския кризис двете страни, стоящи една срещу друга, просто успяха да се договорят, какво могат да правят и какво не могат да правят, рискувайки война. Двете страни могат да си блъскат подводниците под водата, но не могат да се стрелят с торпеда, самолетите ракетоносци на Съветския съюз и на САЩ могат да летят на скандалното разстояние 5 метра едни от други, което е абсолютно забранено, но нямат право да се удрят, и т.н., и т.н. Правилата, които се спазваха по време на Студената война, бяха измислени, формулирани и подписани, договорени именно в рамките на Карибския кризис. Аз очаквам ролята на Карибския кризис да бъде горещата фаза на конфликта между Украйна и Донецк и Луганск и с участието, разбира се, на Русия.

Водещ: Доц. Вацев, какви рискове се изправят пред България като гранична фронтова зона?

Валентин Вацев: Ние не сме точно гранична зона. Ние ще бъдем втора линия на конфликта. Това ми дава основание за някакво спокойствие, но тук има една по-дълбока причина за безпокойство. Работата е там, че буквално нито един балкански режим – мога да ги изброя всичките, но няма нужда очевидно – не е готов да живее в условията на Студена война. Всичките режими – и гръцкият, и сръбският, и македонският, и българският, разбира се, и румънският, и дори турският, са се формирали и са набрали своята политическа култура и опит в други условия. Нито гръцкото ръководство, нито българското, нито сръбското ще могат много дълго време да бъдат на нивото на изискванията на Студената война, която се разгръща тази година. Като пример мога да дам тук режима на Бойко Борисов. Те не са готови да общуват с Великите сили на равнището на изискванията, които ситуацията „Студена война“ поставя пред режимите на Балканите.

Водещ: Какви елементи трябва да носи такова общуване?

Валентин Вацев: Готовност да се разговаря отговорно и на равни начала – на равни начала, доколкото това е възможно, разбира се, но отговорно и заинтересувано с Русия, с Китай, с Европейския съюз и главно със САЩ. Трябва да се напомни, че САЩ уважават държавните ръководители с характер. Пример за това е Орбан, който правеше напук на САЩ в продължение на цели три години, докато накрая стана ясно, че те пък точно затова го уважават и в момента те са в добри отношения със САЩ. Условията, на които трябва да отговаря един политически балкански режим, за да бъде ефективен в условията на Студена война, са няколко. Това е усещане за суверенитет, усещане за равноотдалеченост и здрави нерви, разбира се, със задължителното условие политическото основание на режима да бъде спокойно. Колкото за България, аз виждам, че ние влизаме по пътя, по пистата на Израел.

В Израел вече няколко избора не могат да произведат адекватно правителство, а пък министър-председателят Нетаняху отгоре на всичко е под съдебен контрол, той е подследствен. В България това не се наблюдава, Борисов не е подследствен, но както се казва, колко му е. Невъзможността на израелския политически елит да произведе работещо правителство, пълноценно, е на път да се повтори и в България. Аз това наричам „израелския синдром“. Изборите, които ни очакват, според мен няма да могат да произведат адекватна управленска формула и ще трябва да ги повтаряме, боя се, още в рамките на тази година. Но на въпроса ви какво е необходимо, за да бъдеш адекватен в условия на Студена война, необходимо е преди всичко непрекъснато усещане за суверенитет. Точно това усещане на Балканите не е много силно.

Водещ: Един щрих към тази картина. В края на пролетта и началото на лятото на територията на 12, граничещи с Русия държави, ще започнат най-големите в съвременната история учения на НАТО „Defender Europe-21”. Дали тези учения няма да провокират Русия първа да се нахвърли срещу НАТО и къде може да се очаква такъв удар?

Валентин Вацев: Аз очаквам сблъсъка на територията на Украйна, близко до границата с Русия. Вие сте права, тук става дума за един малко по-различен процес, който е фундаментален и който ще иска, за да се развие, поне 10 г. Става дума за това, че пространството, което доскоро ние наричахме „пост съветско пространство“, това е съвкупността от държавите, които се появиха след разпадането на Съветския съюз, като започнете от Средна Азия и свършите с Прибалтика. Това пространство някак си оживя, това пространство се оказа, че е заредено с противоречия, с конфликти, с неразрешени проблеми. И в Русия аз наблюдавам непрекъснато засилващо се внимание към тревогите и опасностите, които флонтанират от така нареченото постсъветско пространство.

Тук въпросът не е толкова в НАТО. Според мен НАТО не е чак такъв голям фактор и аз съм съгласен с френския президент Макрон, който твърди, че НАТО е остаряла доктрина просто, времената са се променили. Тук става дума за нещо друго, което е много по-дълбоко от опасността за един обикновен военен конфликт. Просто в така нареченото постсъветско пространство започнаха процеси, за които никой доскоро не беше мислил. Дестабилизираха се, ако не всички, поне повечето от досега съществуващите държави, които се появиха след разпадането на Съветския съюз.

Оказа се, че между всички тези постсъветски държави единствено донякъде Узбекистан отговаря на съвременните изисквания за стабилност и за модерност на държавното устройство. Всички останали режими се оказаха непълноценни. Като започнете от народа на Туркменистан, където направиха просто обикновен късен феодализъм със златни статуи на любимия ръководител, нещо което го няма напълно и в Северна Корея и свършите с трите Прибалтийски държави, които са заплашени от една демографична опасност населението им да падне под определената гъстота, за да има нормален икономически живот. Просто постсъветското пространство оживя и се превърна в една заредена с всячески разнообразни, разнородни конфликти, за които се оказа, че още никой досега не е мислил сериозно. А съвсем доскоро, до преди 2 г., се вярваше, че постсъветското пространство е спокойна територия, където заинтересованите страни могат да изпращат своите наблюдатели. Нищо подобно. Като започнем от най-северните постсъветски страни, минем през юга и стигнем до европейската територия на бившия Съветски съюз, всичко е конфликтно, всичко е проблемно, всичко не е готово, всичко е незавършено, всичко ражда проблеми. Мисля, че това е големият проблем, който стои пред Русия – как да посрещне предизвикателствата на пожара в постсъветското пространство.

Водещ: Този проблем не стои ли и пред Запада? И ето прави впечатление, че за първи път от създаването й от 60 години насам, на Мюнхенската конференция по сигурността говори американски президент и за първи път от почти 30 г. насам като говорител в нея не е поканен високопоставен руски представител. И чрез този форум какъв сигнал дават лидерите на Великобритания, Франция, Германия и САЩ? Безспорно този пояс от държави в постсъветското пространство вече започва да тревожи и тях.

Валентин Вацев: Безспорно вие сте права. За първи път не канят високопоставен руски представител и за първи път са в нарушение на всички досегашни процедури. Там говори американски президент. За мен това е поредният белег на факта, че геополитическите размествания са започнали и в основанията на ЕС, на които основания ние се бяхме научили да гледаме с увереност, че там нищо не може да помръдне. Тъкмо напротив. Основните европейски държави, учредители на ЕС, концентрират своите икономически усилия и интереси около себе си, като е на път Източна Европа, на която се отделяха толкова големи надежди, някак си да отпадне от общия процес. ЕС преживява много сложни времена. И според мен Лавров беше напълно прав, като каза и обясни, че ние няма да късаме отношения с Европа в смисъл няма да късаме отношения с европейските страни, напротив – с 20-тина от европейските страни ние развиваме чудесни търговски, икономически, културни и политически отношения. Ние сме способни, ако ни накарат, да скъсаме отношенията с европейската брюкселска бюрокрация.

Това трябва да се помни като разбиране на принципа на Лавров. Русия ще продължи да развива отношенията си с отделни европейски страни покрай всичко друго и с цел да покаже, че отношенията на Русия с Европа са стабилни, колкото и да са дестабилизирани отношенията с евробюрокрацията. Всъщност ние българите също имаме по свой начин проблеми с европейската бюрокрация. За съжаление българската политическа гарнитура днес просто няма съзнанието за тези проблеми. Може би едно следващо правителство, ако се появи по-отговорно следващо правителство, ще трябва да помисли за това, какви са нашите отношения с отделните европейски страни и какви са нашите отношения с евробюрокрацията в Брюксел.

Водещ: Доц. Вацев, прави впечатление, че няма реакция на интервюто на Лавров пред РБК, ако не броим споразумението на външните министри от понеделник за поредни санкции срещу четирима руски висши държавни служители. Защо? Какво каза руският външен министър, та предизвика тишината?

Валентин Вацев: Той обясни с втвърден тон, интервюто му беше посрещнато с така нареченото „дипломатическо хлъцване“. Очевидно в основните столици и в най-основната столица, която е Брюксел, имат нужда от около 1 седмица, за да формират становището си по тези постановки. Всъщност Лавров не каза нищо, което да обърне оста на Земята. Той каза, че ние сме страна с европейска визия и ще продължим да общуваме с Европа, ако трябва и през главата на вас, уважаеми евробюрократи. Ние сме страна, която има своето достойнство и която не може да бъде поучавана. И ние сме самодостатъчни, каквито сме били винаги и затова не можем да бъдем поучавани.

 

Аз очаквам до още няколко дена да има реакция на отделни европейски столици. Кой знае, може би и досега тази реакция се е състояла с обаждания в посолствата и с дискретна подкрепа, но общоевропейска, брюкселска бюрократична реакция е нормално да няма на този етап, тъй като в момента те тичат от стая в стая, с разрошени коси, ръкомахат и се опитват да формират общото си становище, което те са осъдени да нямат. Това беше, всъщност грубо казано, а това печели време, Лавров нанесе ужасен удар не върху Европа като съвкупност от суверенни държави, напротив. Той изрази уважението си, надеждата си за отношения с отделните суверенни европейски държави. Но Лавров нанесе ужасяващ удар, говорейки в характерния си благ и добродушен тон, и дори усмихвайки се леко, нанесе ужасяващ удар върху брюкселската бюрокрация. Както се казва, те вече никога няма да са същите.

Водещ: Но той каза – имаме ли за какво да си говорим с Вашингтон и Брюксел, разбира се риторичен му беше въпросът.

Валентин Вацев: Това е риторичен въпрос. С Вашингтон те имат за какво да си говорят и вече започнаха. Неслучайно една от първите работи, и то необходима работа и важна работа на новия американски президент Байдън беше да продължи договора за стратегически нападателни оръжия. Той беше тръгнал съвсем да изтича. Бяха останали само 2-3 дни до окончателното анулиране на договора. Русия и САЩ имат за какво да говорят. Но президентът Байдън ще има нужда може би от половин година да се откаже от идеята си, че Русия може да бъде възпитавана по начина, по който предлага Джордж Кенън.

Апропо, дългата телеграма на Кенън отново тези дни се препечата в американски и руски източници. Струва си да се каже за него, тъй като той е идеологът на Студената война. Цялата предишна Студена война беше практическо приложение на неговите принципи. Във Вашингтон ще трябва да се откажат от идеята да възпитават Русия. Русия не може да бъде възпитавана по никакъв начин. И предполагам, че в рамките на следващата година, тази година, която тече и ако не стане някакъв тежък конфликт в Украйна, защото според мен там е най-заплашително, американската администрация ще смекчи тона. Толкова повече, че реалната опасност за САЩ представлява могъщият Китай, а не Русия, която си върви по своя път.

Водещ: От какво трябва да се откаже България в така стичащата се ситуация?

Валентин Вацев: Преди години един български президент обясни, че всяко влизане в съюз представлява отричане от собствения суверенитет – че когато една държава влезе в съюз, тя отделя, нарушава, намалява суверенитета си. Това е ужасяваща глупост, това е крайно невярно и опасно за националната сигурност. България трябва да се откаже, т.е. не България, българската политическа класа трябва да се откаже един път завинаги от идеята, че с национален суверенитет може да се търгува на едро и дребно. Дръж се като суверенен ръководител, може да не си много симпатичен, но ще се съобразяват с теб. Но ако ти непрекъснато се чудиш как да подариш суверенитета си на някого, за да минеш за добро момче, за да те потупат по рамото, никой не те забелязва.

Аз бих искал българският политически елит, ако това изобщо е възможно, да си спомни, че България е суверенна държава. Освен това мисля, че е време да си спомним, че на Балканите винаги политическият климат е малко по-особен. Балканите не са мястото, където Ердоган практикува своите визии. Балканите са мостова схема, Балканите са с централен елемент България и политически ръководител, който не може да ръководи България в Балканския процес, той не би могъл да ръководи България и в европейския процес. Просто необходимо е повече внимание към балканските отношения. Имам предвид не просто натрапчивостта Македония непременно да се вкара в ЕС. Това ще стане и с нас, и без нас, а просто да се помни и да се разбира една проста истина – че Балканите представляват трафопоста на обединена Европа. Това е едно помещение на края на града, където никой не влиза, защото най-малката грешка на Балканите може да предизвика срутвания в ЕС.

Цоня Събчева

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар